Бюджетната позиция на България през изминалите месеци се подобрява спрямо предходната година, каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в края на дискусията по питане към него за Националната програма за реформи.
Дянков отбеляза, че към края на март 2012 г. дефицитът по консолидирания бюджет на касова основа е 0,9 на сто от БВП. По предварителни данни за април се очаква превишаване на приходите над разходите и излишък от 440 милиона лева, което ще подобри допълнително бюджетното салдо, посочи той.
Също по предварителни данни към края на април бюджетната позиция ще бъде на дефицит от едва 0,2-0,3 процента от БВП или близо до балансиран бюджет. Това се дължи на по-доброто изпълнение от приходите и на ръста при постъпленията на косвените данъци, отчете министърът.
Симеон Дянков цитира данни, публикувани от Евростат и НСИ в началото на май, че България е на първо място като темп на нарастване на търговията на дребно в ЕС, а индексът за
промишлени продажби на страната ни е четвъртият най-висок в Съюза.
Данните сигнализират за малко по-благоприятно развитие за европейската и националната икономика и позволяват увеличение на доходите, коментира Симеон Дянков.
Той припомни, че от 1 юни се предвижда увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 136 на 145 лева, както и че през последната година два пъти се е увеличавала минималната работна заплата - от 240 и на 270 лева, а от 1 май - на 290 лева. Това е увеличение с 21 процента, при инфлация за периода седем процента, отбеляза министърът.
Дянков прочете някои от заключенията на МВФ, чиято техническа визита в България приключва днес. Сред изводите на фонда са че "разумните и решителни политики и силните буфери осигуриха устойчивост на България по време на световната криза", "реформите за повишаване на събираемостта на ДДС дават заслужаващи поздравления резултати", "неотдавнашната пенсионна реформа ще донесе значителни икономии от четири процента от БВП в средносрочен план".
Тези изводи не означават, че всичко е розово, но от гледна точка на фискална, банкова, бюджетна политика България е една от малкото страни в ЕС, която засега се справя добре, коментира Дянков.
Той отбеляза, че остават много предизвикателства пред България. Националната програма за реформи има нужда от подобрения - да е написана по по-стегнат начин, да се свърже със секторната политика за растеж и с политиката за доходите на България, посочи той. Националната програма не е краткосрочен или антикризисен план, а дългосрочен план за изпълнение на поставените задачи към стратегията "Европа 2020", каза Дянков.
Той допълни, че въпреки дългосрочния си характер, българската национална програма за реформи предвижда над 70 процента от реформите да бъдат изпълнени до 2015 г., като вече е започнала работата по три четвърти от тях.
