Българинът е беден, защото управлява лошо парите си. Фикс идеята да се купи собствено жилище, а спестените пари да се държат на влог в банка, е основната причина населението у нас да е бедно. Това заяви в лекция пред ученици от гимназия “Банкер” финансовият консултант с 15-годишен опит на капиталовите пазари Мариян Йорданов.

Основната част от богатството на населението у нас са именно недвижимостите и депозитите в банка.

Българинът държи имоти за рекордните 207 млрд. лв. (за сравнение годишният брутен вътрешен продукт на страната е 80 млрд. лв.) и спестявания (основно в банка и за пенсии в частен фонд) за около 40 млрд. лв.

На този фон вложенията в по-доходоносни, но и по-рискови инструменти като акции, книжа на взаимни фондове и други ценни книжа например са за едва около 1 млрд. лв. според анализ на УниКредит Булбанк към средата на 2012 г.

Статистика за инвестициите на физически лица в земеделска земя няма, но се знае, че те са единици, като се изключат наследствените имоти, които често не се управляват.

На този пазар участват главно адвокати и финансисти, които са наясно с възможностите за печалба от търговията със земя. Още по-малко са хората, които се решават да инвестират в собствена предприемаческа дейност, макар и на дребно.

 “Слабата финансова култура не позволява на българина да погледне отвъд депозита и жилището. За съжаление хората рядко имат задълбочено мислене и анализ, когато става дума за парите им. Те трябва да разберат, че инвестирането в пасиви, т.е. нещо, което купуват, а след това изисква да харчат още пари за него като колите и жилищата, трябва да е минимално. В същото време трябва да се търси възможност за печалба от собствен или чужд бизнес”, обясни пред учениците Йорданов.

България е в челото на класациите за притежаване на лично жилище в ЕС и това директно показва защо сме бедни според Мариян Йорданов. За тази тенденция има социално-исторически причини, но тя е израз на философията човек да си гарантира поне минимално ниво на сигурност и защита в трудни времена - поне да има къде да живее. Тя обаче в никакъв случай не е предпоставка за по-добро финансово състояние.

Любовта по инвестирането в жилища често е тежък воденичен камък, защото блокира огромна сума пари, които не носят печалба, а само разходи за ремонти, твърди Йорданов. У нас има много случаи на големи жилища, купени или строени “за децата”, които обаче са емигрирали, и самите апартаменти стоят празни. Или баби обитават сами къщи от по 200 кв.м.

По думите на финансиста понякога е много по-разумно от финансова гледна точка човек да живее под наем, отколкото да блокира бъдещите си доходи за 20 г. напред в банков кредит за жилище. Освен че блокира капитал, притежаването на собствено жилище създава илюзорната представа, че човек е състоятелен, поради което такива хора обикновено спират да са инициативни и да мислят за подобрение на финансовото си състояние.

Друг проблем при жилищата е, че те се обезценяват. Това става не само заради амортизацията, но и заради промяна в статута на града или квартала, в който са разположени. Например в момента жилищата в Плевен, Видин, Враца и други градове са евтини, а селските къщи в Северна България вървят по едва около 2000 лв. Няма гаранция, че това, което човек купува днес, ще струва добри пари след 30 години. То едва ли ще победи инфлацията и освен това има риск градът да се обезлюди и така да смъкне цените на жилищата.

Според изследвания на НСИ много от областите у нас, сред които Ловеч, Смолян, Разград, ще загубят 66% от населението си в следващите 50 години. Прогнозите за област Пловдив са за спад на населението с 36%, за област Варна - с 14%, а за Бургас - с 21%. Ръст ще има само в София. Малцина обаче се интересуват от прогнозите и смело купуват жилища в малки градове. Това е по-скоро вграден рефлекс в народопсихологията ни.

“Вместо да се купи пасив като голямо жилище или скъпа кола, с трудно изработени пари е много по-рационално да се купи актив, който да носи доход и едва след това с този доход да се купи пасив. Покупката на пасиви убива благосъстоянието”, убеден е Йорданов.

По думите му не е разумно човек с 1500 лв. заплата да купи на кредит за три години например скъп автомобил за 20 000 лв.

“Човек, без да разбира, става финансов роб на този автомобил, защото той се обезценява с 10-15% годишно, лихвата по кредита му ще е към 5000-10 000 лв., застраховките са към 1200 лв. годишно, данъкът е 200-300 лв., винетките - 200 лв., бензинът - 2000-3000 лв., гаражът - между 100 и 500 лв. А само след 3-4 години употреба автомобилът ще струва вече 4000-5000 лв.”, посочи Йорданов.

Според финансиста депозитът не е инвестиция, а подготовка за инвестиция. “За да направите успешна инвестиция, трябва да са изпълнени три условия едновременно. Първо, предварително трябва да сте обмислили какво искате да купите, защо и на каква цена. Второ, трябва да търсите инвестицията, като проучвате и следите информационния поток. И трето, трябва да имате парите, с които да участвате”, обясни пред учениците Мариян Йорданов.

По думите му покупката на активи изисква знания, които българинът рядко има желание да получи, например с четене, мислене и правене на планове. Важно е обаче списъкът с идеите за правене на пари да е реалистичен за житейската и професионалната ситуация на съответния гражданин. Йорданов даде пример с българин, който в миналото е работел като нощен рецепционист в австрийски хотел. Човекът забелязал, че в близката до хотела дискотека посетителите всяка вечер търсели място, за да си оставят връхните дрехи. Той наел помещение наоколо и го превърнал в гардеробна. Сега има лицензирана собствена гардеробиерска фирма с 35 работници, която обслужва над 100 заведения и хотели във Виена.

Ако човек разполага само със своето време и способности, той може да изкарва например 1000 лв. на месец. Ако обаче същият гражданин има акции в добри компании, които му носят по още 1000 лв. дивидент на месец, както и земеделска земя с рента още по 1000 лв. на месец и депозити с лихва по 1000 лв., той ще изкарва 4000 лв. От тях 2000 може да реинвестира в активи и скоро ще има по 5000 лв. на месец.

“Това е разликата между богатите и бедните. Богатите имат пари (активи) и ноу-хау, които работят за тях. Бедните имат само двете си ръце. Така че, ако нямате много пари, гледайте да създавате активи, били те малък бизнес, образование или дори сметка за обяд с ценни хора”, съветва Йорданов.

Aкции се купуват, когато никой не го прави

Вложенията в акции на фондовата борса са един, но далече не единствен вариант за управление на парите на домакинствата. Проблемът е, че те са инвестиция със значително по-висок риск. Което значи, че не просто могат да не доведат до печалба, но могат да натрупат и загуби. Особено за хората, които таят надежда единствено за бързо забогатяване и не желаят да се учат.

Начинаещите рядко правят анализ за инвестицията. Обикновено купуват акции на “големи” и “стабилни” компании, без да си дават сметка, че дори това да е така, акциите на дружеството могат да поевтинеят например десет пъти.

Психология

“Инвестирането е трудно, защото е антиинтуитивно. Това значи, че трябва да се инвестира, когато никой друг не го прави. Хората обикновено правят точно обратното - купуват акции, имоти, бизнеси, когато пазарът е на върха и съответно стане модерно, почва да се обсъжда по форумите и медиите. А всъщност точно тогава трябва да се продава”, смята консултантът Мариян Йорданов.

По думите му успехът в борсовите игри е заразителен и дори опитни играчи не могат да се измъкнат от неговите уловки. Те често купуват, когато цените на акциите вече са високи, защото просто не могат да излязат от “казиното”. Когато книжата реално започнат да поевтиняват, инвеститорите купуват ожесточено, защото изпадат в заблудата, че получават “промоция”.

Не са един и два примерите на играчи, стартирали на борсата с 50 000 лв., стигнали до 1 млн. лв., които впоследствие губят и свършват дори със загуба.

“Грешка е да търпиш големи загуби. Всеки трябва да има ниво, на което да излезе от инвестицията дори на загуба, защото загуба от 50% се покрива с печалба от 100%. Но допуснеш ли загуба от 90%, след това ще трябва да направиш удар с 1000%”, смята Йорданов. Другата голяма грешка според него е да се удвоят вложените пари.

Срок

Според финансиста не е вярно, че дългосрочните инвестиции, поне що се отнася до акциите, са печеливши. Много зависи от периода, който се гледа, но в Япония от 1990 г., както и в Западна Европа, САЩ и Китай от 2000 г. насам няма ръст на акциите, а просто големи движения в цените нагоре и надолу. Разбира се, ако се проследи по-дълъг период - от 1950 до 2000 г., изводите ще бъдат други, но при всички случаи е важно да се намери точният момент за покупка и за продажба.

“Моментът бие фундамента”, твърди анализаторът. По думите му един и същ актив може да бъде купен до 10 пъти по-евтино, ако това стане в подходящия момент - например в криза или при случайна разпродажба.

Бързина

Освен това не големият, а умният и бързият печелят на борсата, убеден е финансистът. По думите му по-голяма доходност се постига с малко пари, но човек трябва да инвестира в правилните контакти, четене, анализиране и т.н. В противен случай той може да загуби пари дори в началото да е имал късмет.

Тото

Факт е например, че много от тото милионерите по света и у нас впоследствие се пропиват, отдават се на пороци, развалят си семействата си и накрая фалират, губейки всичко, дори и това, което са притежавали преди печалбата.

“Проблемът им е, че купуват много пасиви с парите от печалбата. Например купуват кола, къща, бизнес, дават пари на познати, вдигат размера на текущите си разходи. Но когато свежите пари свършат и бизнесът започне да буксува, случайният милионер губи състоянието си”, посочва финансистът.