Путин: Никога не сме разглеждали Европа като любовница

Аз съм твърдо убеден, че Русия не е отговорна за влошаването на отношенията със страните от ЕС. Това не беше нашият избор - случващото се диктува от партньорите ни. Не бяхме ние тези, които въведоха ограничения за търговията и икономическите дейности. Напротив, бяхме принудени да отговорим с ответни защитни мерки, заявява руският президент Владимир Путин в интервю за Corriere Della Sera.

Разбира се, готови сме да предприемем реципрочна политика и да отидем по-далеч в разширяване на сътрудничеството, ако нашите партньори са готови да направят същото.

Никога не сме разглеждали Европа като любовница. Винаги сме предлагали сериозна връзка. Но сега имам впечатлението, че Европа се опитва да установи отношенията си с нас единствено за своя собствена изгода. Ето прословутия трети енергиен пакет и отказа на достъп за нашите енергийни и ядрени продукти до европейския пазар, въпреки всички съществуващи споразумения. Има нежелание да се признае легитимността на нашите действия и нежелание да сътрудничи с интеграционните обединения на територията на бившия Съветски съюз. Имам предвид митническия съюз, които създадохме и който вече е част от Евразийския икономически съюз.

Ясно е, че е добре, когато интеграция в Европа се засилва, но ако ние правим същото на територията на бившия Съветски съюз, те се опитват да го обяснят с желанието на Русия да възстанови една империя. Аз не разбирам причините за такъв подход.

Виждате ли, всички ние, включително и аз, дълго време говорихме за необходимостта от създаване на общо икономическо пространство, простиращо се от Лисабон до Владивосток. В действителност, френският президент Шарл дьо Гол е казал нещо подобно много по-рано от мен. Днес никой не възразява срещу това, всеки казва: да, трябва да се стремим към тази цел.

Но какво се случва на практика? Например, балтийските държави се присъединиха към Европейския съюз. Добре, няма проблем. Но изведнъж се казва, че тези страни, които са част от енергийната система на бившия Съветски съюз и Русия, сега трябва да се присъединят към енергийната система на Европейския съюз. Ние питаме: Има ли някакви проблеми с доставките на енергия или с нещо друго? Защо е необходимо? - Не, няма проблеми, но решихме, че ще е по-добре по този начин. Отговарят ни те.

Какво означава това за нас на практика? Това означава, че ние ще бъдем принудени да изградим допълнителни мощности в някои западни региони в Русия. Тъй като далекопроводите преминават през балтийските държави към някои руски региони и обратно. Това ще ни струва около 2.5 милиарда евро.

Сега нека да погледнем на споразумението между ЕС и Украйна за асоциацииране. То не изисква Украйна да стане част от европейската енергийна система, но и не изключва такъв вариант. Ако това се случи, ние ще трябва да похарчим не 2.5 милиарда, а 8-10 милиарда евро за същата цел.

Въпросът е: защо това е необходимо, ако вярваме в изграждането на общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток? Каква е целта на Източното партньорство на Европейския съюз?

Какви са корените на украинската криза? Какво предизвика кризата? Бившият президент на Украйна Виктор Янукович заявяваше, че трябва да се мисли за подписване на Споразумение за асоцииране с ЕС, по възможност след някои промени и провеждане на консултации с Русия, която е основен търговски и икономически партньор на страната. Заради този претекст избухнаха бунтове в Киев. Те бяха активно подкрепени от нашите европейски и американски партньори. Последва преврат - напълно противоконституционна акт. Новите власти обявиха, че те ще подпишат Споразумението за асоцииране, но ще забавят неговото изпълнение до 1 януари 2016 г. Въпросът е, за какво беше направен превратът? Защо трябваше да ескалира ситуацията до гражданска война? А крайният резултатът е така или иначе същият.

Нещо повече, в края на 2013 г. бяхме готови да дадем на Украйна 15 милиарда долара държавен заем, подкрепен от по-нататъшно финансиране от 5 млрд. долара чрез търговски банки. При това вече бяхме дали 3 милиарда долара и обещахме да намалим цените на природния газ наполовина, ако се плаща редовно. Ние не бяхме срещу това Украйна да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз. Но, разбира се искахме да участваме в крайните решения, тъй като Украйна беше и все още е член на зоната за свободна търговия в ОНД и има взаимни задължения към останалите членки.

А сега имаме - държавен преврат, гражданска война, стотици хора загубиха живота си, опустошени икономика и социална сфера, и заеми на стойност общо 17.5 млрд. долара, обещани от МВФ при пълно разпадане на икономическите връзки с Русия. Но руската и украинската икономики са много дълбоко свързани помежду си.

Европейският съюз едностранно премахна своите мита за Украйна. Въпреки това, обемът на украинския износ за европейския пазар не расте. Защо? Защото няма какво да се продава. Няма търсене в Европа за украинските продукти, било заради качеството или цените им.

Ние имаме пазар за Украйна, но много връзки бяха прекъснати едностранно от украинските власти. Например, всички двигатели за нашите бойни хеликоптери се произвеждаха в Украйна. Сега доставки са спрени. Вече построихме един завод в Санкт Петербург, а друг ще бъде завършен тази година. Но украинските предприятия за двигатели ще бъдат затворени, защото нито Италия, нито Франция или Германия нямат и никога няма да имат нужда от тяхната продукция. Невъзможно е за Украйна да пренасочи своето производство, освен ако не инвестира милиарди за целта.

Аз вярвам, че тази криза е създадена умишлено и е резултат от непрофесионалните действия на нашите партньори. Бих искал да подчертая още веднъж: това не е нашият избор, ние сме го търсили, ние просто реагираме на случващото се.

Мисля, че днес споразуменията, договорени в Минск са най-доброто и може би единствено категорично решение на този проблем. Ние никога не бихме се съгласили с тях, ако не считахме, че са правилни и осъществими.

От наша страна, ние правим всички усилия и ще продължим, за да повлияем на органите на непризнатите, самопровъзгласили се Донецка и Луганска републики. Но не всичко зависи от нас. Нашите европейски и американски партньори трябва също да окажат влияние на сегашната администрация Киев.

Ключовият аспект на политическо решение е да се създадат условия за съвместна работа, това беше от съществено значение, за да се спрат военните действия, за да се изтегли тежкото въоръжение. Като цяло, това вече е направено. За съжаление, все още от време на време се стреля и има жертви, но няма мащабни военни действия, воюващите страни бяха разделени. Време е да се започне изпълнението на споразуменията от Минск.

По-специално, трябва да има конституционна реформа, която да гарантира автономните права на непризнатите републики. Властите в Киев не искат да го наричат автономия, те предпочитат различни термини, като децентрализация. Нашите европейски партньори, същите тези партньори, които са написаха съответната клауза в споразуменията Минск, обясниха какво трябва да се разбира под децентрализация. Това означава право хората да говорят на техния собствен език, да имат своя културна идентичност и да участват в трансграничната търговия - нищо особено, нищо отвъд цивилизованото разбиране на правата на етническите малцинства във всяка европейска страна.

Проблемът е, че сегашните власти в Киев дори не искат да седнат на преговори с хората от Донецк и Луганск. И няма нищо което можем да направим за да преодолеем проблема. Само нашите европейски и американски партньори могат да повлияят на тази ситуация. Няма нужда да ни заплашват със санкции. Ние нямаме нищо общо.

От съществено значение е да започне икономическо и социално възстановяване на тези територии. Какво се случва там? Сегашните власти в Киев просто са ги откъснали от останалата част на страната. Те се преустановили всички социални плащания - пенсии, обезщетения; достъпът до банковата система е отрязан; редовните енергийни доставки са невъзможни и т.н. Виждате, има хуманитарна катастрофа в тези региони. А всички се преструват, че нещата са наред.

Нашите европейски колеги са поели определени задължения, по-специално те обещаха да помогнат за възстановяване на банковата система в тези територии. Накрая, тъй като ние говорим за това, което може или трябва да се направи, аз вярвам, че Европейският съюз може да осигури по-голяма финансова помощ за Украйна. Това са основните точки.

Бих искал да подчертая, че Русия е заинтересована и ще се стреми да гарантира пълното и безусловно прилагане на споразуменията от Минск, и аз не вярвам, че има друг начин да се разреши този конфликт.