През 1965 г. един черно-бял филм жъне огромен успех в Гърция. Героят му е министър Андреас Маврогиалурос - затънал в корупция, продажен политик.

Оттогава за гърците нарицателното "маврогиалурос" става синоним на корумпиран политик.

"Всички са маврогиалурос!" - може да се чуе на почти всяка от демонстрациите в Атина по адрес на политическата класа.

Обикновено корените на клиентелизма в Гърция се търсят във времето, когато начело на страната през 1981 г. застава Андреас Папандреу и се вливат милиарди евро европейски фондове след присъединяването ѝ към Европейския съюз същата година.

Отчасти това е вярно. Държавата, която дотогава е доста малка, не харчи много и има балансирани сметки, започва да се раздува в резултат на назначаването на хиляди чиновници, признава политологът Герасимос Мосчонас. В резултат дългът нараства, а дефицитите се увеличават.

Ала този клинтелистки рефлекс е по-стар, той води началото си от гръцкия парламентаризъм през XIX век. В центъра на това явление е депутатът от селото, който осигурява връзката с централната власт, човекът, раздаващ постове и облаги на местно ниво. Неизбежна ли е тази порочна връзка между гражданите и политиците в Гърция?

Генералният инспектор на държавната администрация Леандрос Ракидзис приема въпроса с усмивка и припомня информацията, появила се на 2 юли в гръцкия печат, която го е хвърля в отчаяние: "Двеста и тридесетте уволнени от атинското метро се връщат на работа."

Въпросните 230 са били наети на срочен трудов договор през август 2009 г. с активното съдействие на консервативната партия Нова демокрация два месеца преди парламентарните избори. В свой доклад Ракидзис веднага разобличава безполезността от тези назначения както и "незаконния характер на процедурата". В резултат договорите не биват подновени.

Но синдикатите и политиците в Гърция повеждат упорита битка за връщането на тези служители на работа. И след пет години триумфират.

"Кризата, която преживяваме отчасти се дължи на клиентелизма, но също на корупцията, които попречиха на нашата държава да се модернизира и които тровят всекидневния живот на гърците", обяснява анализаторът Георгиос Сеферцис.

Бакшишът, на гръцки факелаки, е вездесъщ. Най-потресаващите случаи са в здравеопазването. А държавата има интерес да затваря очи и да твърди, че не знае нищо за явлението, тъй като плаща малко на докторите в болничната система.

Факелаки-то е допълнителен доход за хората с ниски заплати в публичния сектор. Аргументът често се използва, включително в данъчните служби, където агентите оказват твърда съпротива със стачки на последователното намаляване на възнагражденията, продължаващо вече пет години в рамките на мерките за икономии, прилагани в замяна на 240 милиарда евро заеми, които отпуснаха кредиторите на Гърция.

Попи, на 39 г., която е счетоводител на центъра на Атина и работи с частни лица и малки предприятия, има в запас десетки истории за гръцкия манталитет.

В една от тях, случила се през 2012 г., се наложило предприемач със свободна професия да престане да се труди. При приключване на баланса, той открива, че пропуснал да предаде на данъчната администрация пълния списък на своите клиенти за 2009 г. - пропуск, за който може да бъде глобен. "Глобата е 600 евро", му казва данъчен чиновник. "Дайте ми обаче 200 и ще променя датата на вашия списък, така глобата ще бъде само 100 евро. Печелите 300." Държавата обаче губи 500 евро.

В действителност, въпреки усещането, което гърците имат, тези явления намаляват през последните години, обяснява Костас Бакурис, президент на гръцкото представителство на "Прозрачност без граници" - организация, която измерва корупцията в глобален мащаб.

"Хората имат сериозни икономически трудности и все по-често отказват да плащат факелаки, а що се отнася до данъчните измами или корумпираните служители, електронните процедури и няколко присъди за назидание допринесоха за известна промяна на положението", отчита Бакурис.

Всяка година "Прозрачност без граници" публикува индекс за усещането за корупция. През 2014 г. от общо 174 страни, Гърция се изкачи на 69-о място.

Очакваните истински структурни реформи за модернизиране на администрацията, за които много гърци дори настояват, за да се ограничи клиентелизмът, обаче така и не се случват.

Кой е виновен...