Има нещо сериозно сбъркано в икономика, която подхранва милионери и милиардери, но не може да издържа средната класа.

Много фактори са виновни за разпадането на средната класа. Глобализацията, технологичните иновации, дерегулациите, лесното кредитиране, конкуренцията и неизбежното течение на историята, пише Рекс Нътинг в MarketWatch.

Но основната причина е повсеместно използвания бизнес модел, който насърчава топ мениджърите да пришпорват компаниите в името на краткосрочни печалби, лишавайки ги от средствата необходими за дългосрочно развитие и инвестиции в трудовия капитал.

Как става това? С помощта на обратни изкупувания на акции и управление с краткосрочни цели. Реално обратното изкупуване връща капитала обратно на акционерите, но представлява и вид манипулация на цените на акциите, тъй като купувачът разполага с "вътрешна информация", според публикуван от Brookings Institution анализ на Уилям Лазоник, професор по икономика в Университета на Масачузетс.

Икономистът твърди, че този начин на реинвестиране на печалбите е изначално погрешен и отнема капитал от инвестициите в работна сила.

Миналата седмица, изпълнителните директори на най-големите 500 компании в САЩ получиха писмо от Лорънс Финк, главен изпълнителен директор на BlackRock - водещият взаимен фонд в света.

"Ефектите от феномена на краткосрочното планиране са тревожни както за тези, които искат да спестяват с дългосрочни цели, като например пенсиониране, така и за икономиката като цяло", пише Финк. Според него облагодетелстването на акционерите е за сметка на инвестиции в "иновации, квалификация на работната сила или съществени капиталови разходи, необходими за поддържане на растежа в дългосрочен план."

Как се стига до тук? В началото на 80-те г. на миналия век, в отговор на кризата на конкурентоспособността в американската индустрия, теорията за "стойността за акционерите" започна да доминира в бизнеса, правото и законодателството.

Според тази теория, всеки разход, който не води до максимизиране на стойността на активите за акционерите е само загуба на време и пари. Доминиращата тогава идея е, че американските компании не могат да се конкурират с японските, защото мениджърите не работят достатъчно добре в интерес на собствениците.

Тази нова пазарна идеология води до рязко увеличаване на ролята на финансовите пазари в управлението на дружествата и до скок на възнагражденията и компенсациите за висшия мениджмънт.

Заплащането на топ мениджърите се утроява в реално изражение от началото на 90-те години на XX век в САЩ, като акциите и опциите за изкупуване вече формират 60% от стойността на възнагражденията.

Корпорациите се фокусират върху увеличаване на цената на акциите на дружеството преди всичко друго. Така акциите стават по-важни от инвестициите.

През 2014 г. компаниите от S&P 500 изкупуват обратно книжа за над 553 милиарда долара и изплащат на акционерите 350 млрд. долара дивиденти. На фона на отчетени печалби от общо 909 млрд. долара, акционерите получават близо 904 милиарда долара.

Обратните изкупувания на акции правят няколко души приказно богати, но като цяло водят до обедняване на икономиката и работниците.