1351 лв е личният месечен доход, който според българите е достатъчен, за да кажат, че живеят добре. Това са част от изводите от специално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено по поръчка на списание „Жената днес“ по повод 70-ата годишнина на списанието.
В масовите представи старостта при жените започва на 64, а при мъжете – на 66. 

И тук колкото по-възрастен ставаш, толкова повече началото на старостта се отлага в представите ти.

В същото време обаче, да имаш деца има статута на почти безусловна ценност. С твърдението „Животът е безсмислен, ако нямаш деца“ се съгласяват 86%, а само 7% са на обратното мнение.

Хипотезата Йорданка Фандъкова да стане министър-председател пък се намира за вероятна сред 43% от запитаните, 53% са на противоположното мнение. Вероятността Румяна Бъчварова да стане президент се споделя от 13%, а 79% не намират такъв вариант за вероятен. Над 40 на сто от сънародниците ни са убедени във вероятността Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН.

Изследването за доходите показва, че колкото по-голям е реалният доход, толкова повече расте и желаният. Така например, тези които поучават над 1000 лв сега, в най-голяма степен биха искали над 1500 лв, а онези, които имат по-малко от 250 на месец, почти не назовават числа над 1500. Любопитното е, че мъжете явно си представят и малко по-висок желан доход.

Сред другите изводи са, че според българите за една жена може да се каже, че е млада до 39-годишна възраст, а за един мъж - до 42. Колкото по-възрастни са запитаните, толкова по-висока става и горната граница на младостта, посочват от "Галъп" и добавят, че ако онези между 18 и 25 си мислят, че на 33 - 36 вече не си млад, то онези над 66 смятат, че и на 42 - 45 още си млад.

Официално сключеният брак явно е подложен на съмнение като ценност, показват още данните. Твърдението „Семейство без брак с едно или повече деца е нещо нормално в днешно време“ получава съгласието на 80% от запитаните, а 15% са на обратното мнение. Зад определението „нормално“ би могла да стои и констатацията „разпространено“, и оценката „приемливо“. Както може да се очаква, в по-високите възрастови групи дяловете на положителните отговори спадат, но дори и там те са по-чувствителни в сравнение с дяловете на отрицателните. 

Проучването тества нагласите на българите и за издигането на жените в политиката. Близо половината от запитаните намират за реална вероятността Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН. 40 на сто пък смятат, че тази вероятност е малка. 

Проучването показва, че значителна част от българите виждат Йорданка Фандъкова като премиер. Близо 60 на сто от запитаните дори са убедени, че това би било добре за страната ни. Почти 70% от участните в проучването оценяват като положително за държавата ни и избирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.