Прекалено оптимистична е прогнозата на финансовото министерство по отношение на ръста в икономиката. Това заяви председателят на АИКБ Васил Велев по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведен днес. 

Според него ръстът ще е между 1,3 и 1,5 %, тъй като ще бъде повлиян от негативни фактори като кризата в Гърция, забавянето на китайската икономика, санкциите срещу Русия. Минималната работна заплата и административното покачване на минималните прагове пък ще ударят заетостта, прогнозира Велев.

"Подкрепяме усилията за реформи, но те, като че ли, са усилия отвън - от Министерство на финансите и не толкова отвътре за реформи в сектор "Сигурност". Не можем да подкрепим тези бюджети и ръста в тях. Тези сектори у нас са префинансирани по относителни показатели спрямо средното за ЕС", допълни председателят на АИКБ, цитиран от „24 часа”.

Камен Велчев от КРИБ заяви, организацията не подкрепя актуализацията на бюджет 2015 заради пълния отказ от реформи, както и идеята за частичен данъчен кредит и таксата за отпадъци.

Не виждаме причина за увеличаване на бюджета на сектор "Сигурност", заяви по време на обсъждането председателят на КНСБ Пламен Димитров. "Синдикатът не е съгласен с допълнителните 160 млн. лева за МВР. За 2015 г. е очевидно, че завишените приходи, благодарение на усилията на администрацията, така и на работодателите, направиха възможно събирането на повече от 1,7 млрд. лева данъчни приходи", коментира Пламен Димитров. Той подчерта, че основната критика за бюджет 2016 г. на КНСБ минава през бюджетната философия. "Според нас може да бъде построена по друг начин", допълни президентът на КНСБ.

От своя страна финансовият министър заяви, че приоритет на фискалната политика ще бъде намаляване на дефицита и повишаване на стабилността. "Очакваме нарастване на потреблението и забавяне на растежа на инвестициите. Идентифицирани са и предизвикателства - невъзможността от пряко свиване на персонала в някои сфери, изплащане на обезщетения за освободени служители в съответните администрации”, каза Горанов. 

Той обясни още, че една от причините за генерирането на допълнителен дефицит са допълнителните разходи по бюджетите на общините, свързани с програмния период и изборния цикъл, в който местните власти се намират. 

"Необходими са промени в приходната част, които да отразят реални оценки", добави Горанов.

По думите му се очакват още законодателни инициативи за повече приходи като удължаване начисляването на ДДС за селско стопански култури, въвеждане на данък "уикенд", увеличаване на акциза.

В бюджета за 2016 г. са предвидени 3,9 млрд. лв. за здравеопазване, 3,1 млрд. лева за образование, 3,3 млрд. лв. за отбрана и сигурност, 11,9 млрд. лева за социално осигуряване, за жилищно строителство и околна среда - 2,4 млрд. лв., 508 млн. лева за култура, 5 млрд. лева за икономически дейности и общи държавни разходи - 2,4 млрд. лева, припомни министърът.