Кризата в България имаше доста сходства с това, което наблюдавахме в останалата част от Европа, но в същото време има и редица отлики, коментира пред БНР, икономистът Десислава Николова при представянето на книгата "Анатомия на кризата", с автори Асенка Христова, Атанас Георгиев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Десислава Николова, Калоян Стайков, Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Петър Ганев и Явор Алексиев.

Голямата разлика в България като цяло е, че не бяха намалявани пенсиите, заплатите и други социални плащания, което за съжаление беше цената на кризата в някои западноевропейски страни.

Другата разлика е относително силната фискална позиция на България в началото на рецесията и наличието на един много сериозен фискален буфер под формата на фискален резерв, който позволи на правителството да не увеличи значително размера на държавния дълг в най-тежките години.

За разлика от България много държави от еврозоната изпаднаха в т.нар. дългови кризи и бяха принудени да финансират сериозните си дефицити с нови дългове.

За съжаление в нашата страна икономическата криза от 2009 г. беше последвана от вътрешно генерирана политическа криза през 2013-2014 г. Въпреки че икономиката вече се беше възстановила до предкризисните си нива, фискът беше изпуснат и дефицитите, които се натрупаха в този тригодишен период надхвърлиха 7 млрд. лв., което е с около 2 млрд. лв. повече от дефицита за трите най-тежки години на кризата през 2009-2011 г.

Фискалните харчове рядко създават благоденствие. Те по-скоро са рецепта за криза, както видяхме ясно в Гърция. Рецептата за по-добър стандарт на живот минава през повече пазар, повече свободен избор и съответно по-малко и по-разумна намеса на държавата в стопанските отношения.

Кризите в периода от социалистическото ни минало през 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век, както и кризите на прехода в началото на 90-те са много по-тежки от гледна точка на тяхната цена върху съвкупното производство и безработицата, от тази през 2009 г.

Например безработицата в началото на 90-те години на XXв. достигаше 20%, докато в най-тежките години на отминалата криза тя не надхвърли 13%.

През миналия век българската икономика преминава през 6 системни кризи и дори фалит, отчете Николова.

До 2008 г. икономическото развитие на страната беше движено от отрасли, насочени към вътрешното търсене, докато излизането от кризата беше задвижвано изцяло от експортно ориентирани сектори, като става въпрос не само за износ на стоки, но и за износ на услуги.