Българските младежи с висше образование намират работа по-бързо от европейските си връстници. След завършването на ВУЗ нашенците търсят препитание 4 месеца, докато на младежите в Европа са им нужни 5 месеца. 

Това показва проучване за образованието в Европа през 2014 г. „Повечето европейци имат претенции в коя фирма искат да започнат, като обикновено се насочват към водещи в бранша компании. За българите е важно да си намерят работа, а имиджът на фирмата остава на заден план“, обясни експертът по подбор на персонала Мирослава Николова. 

Данните от проучването показва, че колкото по-образовани са безработните, толкова по-кратък е преходът от училищата скамейка към бюрото в офиса. В ЕС прекъсналите преждевременно училище, както и хората с основно образование търсят работа сред но 9 месеца.

За необразованите българи този срок е двойно по-дълъг

Така за нашенците с основно образование намирането на препитание отнема 21 месеца. „Такива хора обикновено намират работа в земеделието. Една част от ниско образованите българите или отиват да работят в чужбина, или просто не търсят работа“, твърди Николова. Нашенците, завършили гимназия също се реализират на трудовия пазар по-бавно в сравнение с европейците. 

Българите, които търсят работа с диплома от гимназия, намират препитание след около година или с 3 месеца по-дълго от европейците. Според експерти това се дължи основно на практически насоченото образование в западноевропейските страни. „Все повече младежи разбират колко са важни стажовете и се възползват от всякакви програми.

За работодателите е важен опитът, а не дипломата

категорична е Мирослава Николова. Анализ на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда показва, че с всяка следваща година дисбалансът между степен на образование и заемана длъжност ще се задълбочава. 

През 2014 г. около 137 800 от нашенци са били свръхквалифицирани за позицията, която заемат. Други 77 800 служители пък са били наети на длъжности, изискващи по-висока от тяхната квалификация.