След силните за пазара на труда 2014 и 2015 г., в които броят на заетите в икономиката се увеличи с близо 100 хиляди души, през 2016 г. се затвърдиха отдавна видимите признаци на „охлаждане” на възстановяването.

Процесът на създаване на работни места забави ход и през втората половина на годината дори смени посоката си. През 2016 г. броят на заетите се понижава до 3 017 хил. души, което представлява спад с 19,2 хил. души спрямо 2015 г. Спад се наблюдава и в икономическата активност на населението, а делът на дългосрочно безработните лица (над една година) остава близък до 60%. Лицата, които са безработни повече от две години, пък възлизат на 40% от всички безработни през 2016 г. – отново без промяна спрямо година по-рано.

150 компании представят стажове и работни места за студенти

Къде предпочитат да работят българските студенти 

Близо 570 свободни работни места на трудовите борси в София

Въпреки намаляващия брой на заетите и факта, че те са все още с близо 350 хиляди по-малко от рекордните 3,36 млн. души през 2008 г., коефициентите на заетост на населението през 2016 са близки до предкризисните нива заради продължаващия спад на населението.

При възрастовите групи на 15-24 и 25-34 годишните дори има спад на заетостта, като при първите това е продължение на дълготрайна негативна тенденция. Заетостта в тази възрастова група спада до 19,8%, което е най-ниското ниво през последните 14 години.

Има само две възрастови групи, в които коефициентът на заетост през 2016 г. е по-висок от този преди кризата – лицата на възраст 55-64 години, както и тези на възраст 65 и повече години, като обяснението тук е постепенното повишаване на пенсионната възраст

Всякакви политики за активирането на младежите очевидно са били проведени без резултат – както тяхната икономическа активност, така и тяхната заетост не само намаляват, но са на рекордно ниски нива.

Дългосрочно безработните продължават да формират основната част от безработните на пазара, като заради тяхната непригодност към търсенето на пазара, често се дължи на липса на професионални умения.

Повишаването на коефициента на заетост вече е статистически ефект от намаляващото население, а не резултат от разкриването на нови работни места.

Макар икономическият ръст да продължава да изненадва положително, поне на този етап не се виждат ясни негови проекции в посока разкриване на повече работни места. Все по-ясно видимо е обаче, че проблемът се корени не в желанието и способността на бизнеса да генерира заетост, а в желанието и способността на българите да запълнят работните места.

В края на миналата година относителният дял на промишлените предприятия, които посочват недостига на кадри като основен фактор, възпрепятстващ разширяването на дейността им, достигна рекордните 33,4%, а предварителните данни за началото на 2017 г. показват дори увеличение. Средната стойност на този показател за ЕС е три пъти по-нисък, но в Европа фокусът на политиките на пазара на труда е не върху субсидираната заетост както е в  България, а върху преквалификацията и обучението на безработните и неактивните.

Недостигът на работна ръка вече далеч надхвърля този преди кризата през 2009 г., въпреки че тогава коефициентът на безработица беше с около 2 процентни пункта по-нисък отколкото в момента.

Заявките за разкриване на нови работни места през 2017 г. са ориентирани към по-високотехнологични производства, което прави малко вероятно да бъдат заети от дългосрочно безработни, нискоквалифицирани или неактивни лица.

Проблемът засяга и чуждестранните инвестиции, защото едно от най-важните условия, за да бъдат правени такива, е наличието на квалифицирана работна ръка.

Гладът за способни кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане и неравенството в България, а за закрепостените в програмите за субсидирана заетост лица ще става все по-трудно да се включат на свободния пазар на труда.