Износът движи икономиката на България през последните 8 години. Въпреки това много българи, особено от по-старите поколения, смятат, че страната ни не е конкурентна на международните пазари.

Предварителните данни на НСИ за миналата година обаче сочат, че българската икономика е изнесла стоки за 46,1 млрд. лв. Това е двойно повече от 2009 г., в която износът достигна 23 млрд. лв.

България на 13-то място по нещастна икономика в света

5-те държави с най-конкурентна икономика в света

Само през януари 2017 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 3,7 млрд. лв. и в сравнение със същия месец на предходната година износът се увеличава с 8,7%.

Какво наистина произвежда и изнася България?

Голямо перо в експорта на страната са минералните масла, горива и подобни продукти, произвеждани основно от рафинерията на руската компания „Лукойл“ в Бургас. През миналата година България е изнесла такива продукти на стойност близо 4,3 млрд. лв.

В същото време този износ е свързан с дефицит във външната търговия на страната на стойност 2 млрд. лв.

И докато руската „Лукойл“ за последните 10 години отчита стабилни печалби, „Лукойл България“, докладва загуби. За 2016 г. руската компания е спечелила 3,5 млрд. долара, въпреки ниските цени на петрола. Консолидираните данни за миналата година още не са публикувани, но за 2015 г. „Лукойл България“ докладва финансова загуба от 122 млн. лева. Компанията не е отчитала печалба и съответно не е плащала данък върху такава в България от 8 години, за които е акумулирала загуби от близо 1,7 млрд. лв.

Как се стига до този феномен, който е характерен за редица големи инвеститори, опериращи в България?

Рафинерията в Бургас работи с руски петрол, внасян от „Лукойл“ и продава на дружества на руската компания, регистрирани обикновено в офшорни зони. Така сред основните дестинации на българския износ през годините са попадали екзотични места като Гибралтар и Сингапур, в зависимост от това, къде са били вписани дъщерните компании на руския петролен гигант и в коя част от света са крайните пазари.

Друго основно перо в българския износ е медта и продукти, направени от метала, като медни катоди. Стойността на този сегмент от експорта надхвърля 4 млрд. лв. на година. При това голяма част от използваната медна руда е родно производство. Тук основните компании са „Асарел-Медет“ и „Дънди прешъс металс Челопеч“.

Движеща сила за растежа на износа обаче е производството на машини и компоненти за тях. През миналата година стойността на експорта в този сегмент възлиза на близо 9,8 млрд. лв. По голямата част от машините и компонентите се изнасят за предприятия в Европейския съюз – 7,4 млрд. лв.

Тук положението е подобно на това с „Лукойл“, въпреки че повечето предприятия отчитат печалби и в България. Те са част от производствените вериги на европейските компании. Съответно в този сегмент външнотърговският баланс на България е на минус с 3,7 млрд. лв.

Проблемът с този модел на производство и износ, при който и на входа и на изхода на българските предприятия стоят чуждестранни компании се вижда още по-ясно ако направим сравнение с износа на готови продукти и селскотопанска продукция.

В първия сегмент стойността на износа е 8,2 млрд. лв. и се формира излишък от 3,6 млрд. лв. При селскостопанската продукция експортът е за 5,2 млрд. лв. От тях близо 2 млрд. лв. се падат на зърнените култури. Излишъкът в този сектор възлиза на 1,1 млрд. лв.

Освен всичко изброено дотук България е и износител на желязо и стомана и продукти от тях, както на лекарства и други фармацевтични продукти. Във всеки от двата сектора износът възлиза на близо 2 млрд. лв. Стойността на експорта на мебели и осветителни тела е над 1 млрд. лв. Страната произвежда и изнася продукти от стъкло за стотици милиони.

Както се вижда след влизането в ЕС през 2007 г. и икономическата криза от 2008-2009 г. българската икономика успява успешно да произвежда и изнася за европейския и други пазари. Но наличието на заводи, които са част от нечия чужда производствена верига, носи сравнително малко икономически ползи на България.