Огромната част от българите искат образованието и здравеопазването да са безплатни, а също и по-добро качество на социалните услуги. В същото време обаче те желаят и намаляване на данъците, въпреки че това ще остави по-малко пари за социални помощи и услуги.

Това показва национално представително проучване на изследователски център "Тренд", проведено между 3 и 10 октомври. Данните са събрани по поръчка на Института за дясна политика.

Над 92 на сто от анкетираните смятат, че образованието и здравеопазването трябва да са безплатни (срещу 6% против), а 60 на сто са се обявили за намаляване на данъчната тежест. Срещу второто са се изказали 25%, според които данъците трябва да се увеличат, за да се предоставят по-добри обществени услуги. 15% са без мнение.

86 на сто от запитаните искат държавата да гарантира минимален доход на всеки българин, а също толкова очакват тя да осигурява работа на всички, които поискат да работят. В същото време 37% са отговорили, че държавната намеса вреди на икономиката, докато 44% смятат, че тя е полезна.

"Българите изискват сериозна роля от страна на държавата в живота си, но срещу това не са склонни да понесат по-високи данъци. Вероятно на мнозина това се струва трудно за комбиниране", коментира Димитър Ганев от "Тренд".

"Реакцията на хората не е лява и не е остатък от социализма, макар че мнозина ще си помислят точно това. Българите не изпитват носталгия по миналото, а живеят в несигурна среда, която ги кара да търсят подкрепа от държавата. След дългите години на преход обществото очаква т.нар. социално-пазарен капитализъм по подобие на Германия, Италия и др.", допълни шефът на Института за дясна политика Ирена Тодорова.

50 на сто от хората смятат, че в България не може да се успее, дори да се трудиш усърдно, а само 24 на сто вярват, че успехът зависи от трудолюбието.

При младите на възраст до 29 г. процентът на песимистите е почти същият като при по-старото поколение.

Наблюдава се доста голяма разлика в отношението на българите към съжителството им с турци и с роми. Приблизително двама от всеки трима заявяват, че нямат нищо против да имат турчин за съсед, докато само двама от петима са готови да живеят в съседство с ром.

75 на сто са против сключването на еднополови бракове, а 77 на сто смятат за неправилно да се позволява на гей двойки да осиновяват деца. 72% не искат легализиране на марихуаната, а 69 на сто са против узаконяване на проституцията.

Най-важните неща за българите са семейството, мирът, сигурността и човешките права - 46, 44, 38 и 37 на сто от анкетираните. По-назад остават свобода и върховенство на закона - 25 и 23 на сто. За 15 на сто най-важната ценност е неприкосновеността на частната собственост.

Граници

Отношението към пришълците в страната е силно отрицателно, сочат данните. 82 на сто смятат, че държавата не трябва да допуска икономически мигранти от Близкия изток на територията си, а само 10% искат те да бъдат приемани.

Според изследователите населението масово слага знак на равенство между икономически мигрант и бежанец, тъй като още повече хора не искат и бежанци.

"Не доминират националистически, а патриотични нагласи. Българите все повече искат държавата да се разглежда като дом, каквато тенденция се наблюдава и в Европа. Те казват: Нямаме нищо против отворените граници помежду ни, но Европа свършва някъде и тези, които влизат на територията й, са други, не са европейци", обобщи Тодорова.