размер на шрифта:

Бум на трудовите пазари и перспективи за 2018 г.

Дали обаче ситуацията на регионално ниво е добра?

20.11.2017| Коментари Новини14| видяна 10593
Новини

Според последните данни на НСИ третото тримесечие на 2017 г. е било едно от най-силните за пазара на труда не само от началото на възстановяването, но изобщо в новата история на страната.

Годишен ръст на броя на заетите, който да е съпоставим с последно отчетените от статистиката 172 хил. души, е регистриран единствено през последното тримесечие на 2006 г. (177 хил.) и първото на 2007 г. (195 хил.).

Тези данни обаче са отпреди близо десетилетие, когато броят на населението на страната е по-висок. Това е причината ръстът в заетостта да е на практика без аналог, като тук в частност визираме покачването с 4,3 процентни пункта при коефициента на заетост за възрастовата група 15-64 години, до рекордните 68,5%. Накратко, последните данни показват следното:

- Значителен ръст на икономическата активност и заетостта, както и продължаващ спад на безработицата (до 5,8%);

- Подобрението обхваща всички възрастови групи, дори различните младежки възрастови групи до 29 г., заетостта при които започна да се възстановява именно от началото на тази година;

- Структурата на безработните лица също се подобрява – относителният дял на дългосрочно безработните (лицата без работа от 1-2 години, както и на тези без работа от над 2 години) се понижава, а заетостта при хората с основно, начално или по-ниско образование се покачва, макар да остава изключително ниска – съответно 38% и 29% за 15-64 годишните.

Трябва да се има предвид, че годишното сравнение има за отправна точка третото тримесечие на 2016 г., когато в условията на добър икономически растеж и привидно стабилен трудов пазар, броят на заетите всъщност спадна с 52 хил. души спрямо 2015 г. Тези данни бяха в голяма степен изненадващи и към онзи момент навеждаха на мисълта, че пазарът на труда е достигнал своята нова точка на баланс.

Промяна на броя на заетите на годишна база (2009-2017 г.), хил. души

Новини

Източник: НСИ

От днешна гледна точка изглежда напълно възможно НСИ по една или друга причина да е подценил броят на заетите през миналата година и съответно ръстът на заетите сега да е надценен. Това не би направило ръстa на заетостта през третото тримесечие на 2017 г. по-малко значим, но би обяснило ясно видимата аномалия в данните през второто полугодие на 2016 г.

Ситуацията на регионално ниво

На областно ниво аномалиите са още по-ясно видими. Независимо от подобрението на икономическата конюнктура, шансът в рамките на 12 месеца заетостта в Търговище да нарасне от 47% на 60%, в Стара Загора - от 59% на 72%, а в София (област) - от 55% на 68% е минимална.

Извадковата грешка е, разбира се, винаги възможно обяснение, но както икономическата, така и статистическата логика диктуват, че ако ефектът идва оттам, то тя би следвало да бъде коригирана в последващи периоди.

Въпреки че цели 16 от 28-те области в страната са успели да постигнат рекордна заетост на населението на 15-64 години в рамките на последните две тримесечия, данните за няколко от останалите 12 области будят тревога, като сред тях се нареждат четири от петте области в Северозападна България.

Коефициентът на заетост на населението на 15-64 години в тях остава под нивата отпреди кризата, като разликата е съответно 8,4 процентни пункта (пр.п.) във Видин, 4,5 пр.п. във Враца, 13,1 пр.п. в Ловеч  и 2,9 пр.п. в Монтана.

Безработицата в Северозападна България всъщност се увеличава от 10,4% на 10,8%. Това не е единственият район на страната, в която се наблюдава негативна динамика в това отношение – същото се случва и в Североизточна България, но с уговорката, че там е налице близо два пъти по-висок ръст на икономическата активност (след силните за местния пазар на труда 2014 и 2015 г., нестабилното представяне на област Варна по отношение на броя на заетите продължава и през 2017 г.).

Прави впечатление обаче, че именно в области като Видин и Монтана средното брутно заплащане нараства изключително бавно на годишна база (съответно 3% и 4% през третото тримесечие на 2017 г. при близо 10% на национално ниво), въпреки сравнително ниските възнаграждения в тези области и близостта им с минималните възнаграждения, които бяха чувствително увеличени в началото на тази година.

На този фон като основни предизвикателства пред пазара на труда през остатъка от 2017 и 2018 г. се очертават:

1)  Предстоящото ново покачване на осигурителната тежест, както по линия на вноската за фонд „Пенсии”, така и по отношение на минималните осигурителни доходи по икономически дейности ще доведе до повишаване на разходите на труд за работодателите. Това може да има негативен ефект върху някои от по-нископлатените икономически дейности в страната, включително по линия загуба на международна конкурентоспособност в момент, в който в Румъния се обсъжда намаляване на данъците върху доходите от 16% на 10% от началото на 2018 г. 

2)  Рекордният ръст на минималната работна заплата и потенциалният ефект от това върху по-бедните области и по-нископлатените икономически дейности в страната. Припомняме, че към 9 ноември 2017 г. 29% от работните места в бюрата по труда предлагат възнаграждение, равно на текущата минимална заплата от 460 лв., а 42% от обявите са за заплащане под нивото от 510 лв., което ще влезе в сила от 1 януари 2018 г.

3)  Недостигът на труд в различни икономически дейности – над 1/3 от индустриалните предприятия посочват именно недостига на подходящи кадри като фактор, който ограничава разширяването на производството им. Последните заявки за облекчаване на достъпа на чуждестранни граждани до пазара на труда в страната ни може да спомогнат за облекчаването на този проблем през 2018 г.

4)  Въпреки опитите за поставяне на акцент върху развитието на образователната система, шансът тя дори в средносрочен план да постигне по-добър баланс с нуждите на пазара на труд е пренебрежимо малък.

В текущия вариант на Бюджет 2018 не се вижда достатъчно ясен завой на активните политики на пазара на труда в посока повишаване на квалификацията и уменията на безработните (а и на работещите), което, предвид покачващата се средна възраст на работната ръка, следва да бъде сред основните приоритети.

Най-просто казано, позицията на правителството продължава да е по-скоро реактивна (адресирайки последствията от изпадането в безработица), отколкото проактивна (покачване на конкурентоспособността на работещите и безработните), което е една от основните причини за отчетения наскоро пореден провал на Стратегията за учене през целия живот.

Коментари

За да коментираш трябва да си регистриран потребител

Водещи новини

Новини

Коледа на кредит крие много рискове

За това предупредиха вчера от Инициативния комитет за защита на потребителите

Новини

Гарантираният минимален доход става 75 лв.

Увеличението с 10 лв. ще влезе в сила от началото на следващата година

Банкови продукти

Със съдействието на