Представете си, че получавате в наследство жилище, в което има наемател. Вие искате да продадете имота и вече имате потенциален купувач, но наемателят отказва да се изнесе. Как да накарате наемателя да си тръгне без обаче да нарушите закона?

Съветът на адвокат Милена Миткова е да го поканите писмено, като в писмото го уведомявате, че прекратявате договора за наем от .... дата и го каните на .... дата, в .... часа да ви предаде имота и ключовете, като в противен случай ще упражните правата си на собственик.

Напишете още и да изнесе всички свои вещи, иначе ще бъдат предадени на отговорно пазене, разходите за което ще са дължими от него. На датата отивате с двама свидетели, сменяте патрона, описвате всички негови вещи вътре и протоколът се подписва от свидетелите.

Адвокат Румена Симеонова съветва да напишете всичко гореописано в една нотариална покана, като срещата за предаване на ключовете насрочите в кантората на същия нотариус. Ако наемателят не се яви на срещата (сравнително рядко се случва), нотариусът ще ви състави протокол, от който е видно, че въпреки връчената покана, наемателят не се е явил, за да ви предаде ключовете от имота, т.е. държането върху него.

Юристът е против смяната на патрона, заради възможни обвинения в самоуправство. Тя разкрива, че има сравнително бърза процедура – т.нар. „бързо производство“ по реда на чл.310 от ГПК, с което можете да „извадите“ наемателя от имота си.

Естествено, няма да е толкова бързо, колкото при самоуправните действия, но така ще направите всичко без опасност да нарушите закона. А може и да не се наложи – ако наемателят отреагира на нотариалната покана и ще можете да продадете имота без да водите дела.

Миткова обяснява защо не е съвсем съгласна, че в случая може да става дума за самоуправство. „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право...“.

Ако се изпрати писмена покана (дали да е нотариална е друг въпрос) и получателят не възрази/оспори правото ви, което претендирате, на практика липсва съставомерност – фактът на оспорването. Няма самоуправство, защото липсва правен спор между двете страни по наемното правоотношение.

Според константната съдебна практика, за да е налице самоуправство се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между страните. Друг е въпросът, че е налице нарушаване неприкосновеността на жилището.

В този ред на мисли, наемодателят също може да подаде жалба в съответната районна прокуратура за самоуправство от страна на наемателя – при прекратен договор и покана за освобождаване на имота, наемателят самоуправства, като не освобождава имота. Юристът допълва, че по тези жалби прокуратурата прекратява производството, тъй като „не са налице данни за извършено престъпление“.

А практиката показва, че има и други начини бързо да убедите наемателя да се изнесе доброволно. Например като се съгласите да му опростите неплатени предишни наеми или сметки. Понякога всичко е въпрос на договаряне.