Между 2000 и 2017 г. Националната агенция за приходите (НАП) е издала ревизионни актове за дължимо ДДС, т.е. установени измами, на обща стойност 16.2 млрд. лв.

От тях близо 5.4 млрд. лв. са класифицирани като „несъбираеми или трудно събираеми вземания“, а за останалата част приходната агенция все пак има някакви надежди да ги събере.

Данните бяха представени от представителя на гражданско движение „Боец“, което ги е получило от НАП на 15 март тази година по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от директорът на НАП Галя Димитрова. Преди това Министерството на финансите, под чиято шапка е НАП, е върнало отговор на „Боец“, че не разполага с тези данни.

Заради огромните суми, които НАП не може да събере, а прокуратурата и ДАНС не са сезирани за това, "Боец" ще даде на прокуратурата премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Двамата са обвинени от организацията в безстопанственост, тъй като най-висшите ръководители, които са отговорни за дейността на институциите.

Данните показват, че от цитираните влезли в сила ревизионни актове на стойност 16.2 млрд. лв, най-много са регистрирани през 2011 г. – 1.1 млрд. лв.

За периода 2000-2010 г. несъбраният ДДС е 1.4 млрд. лв. През следващите години размерът на несъбрания данък се свива до 500 - 700 млн. лв. годишно, а най-ниска е сумата през 2017 г. - 271 млн. лв.

В отговора си от НАП обръщат внимание, че в една част от случаите ревизиите са възложени от външни институции във връзка със специфични задачи, които изпълняват. Друга част са инициирани от приходната агенция с цел борба с данъчните измами. В тези два случая голяма част от задълженията се оказват несъбираеми.

Най-разпространената схема за източване на ДДС в България е използването на „кухи фирми“. Те съществуват единствено, за да „превъртат“ ДДС, а преди края на годината се прехвърлят на социално слаб гражданин, от който НАП няма какво да вземат.