размер на шрифта:

Има ли ясен курс в социалното подпомагане

Повишаването на минималните пенсии се намира в явен сблъсък със социалноосигурителната справедливост

15.05.2017| Коментари Новини1| видяна 2192
Новини

Опитът за провеждане на социална политика през пенсионната система и трудовото законодателство се очертава като една от основните посоки на действие на новото правителство.

Повишаването на минималните пенсии се намира в явен сблъсък със социалноосигурителната справедливост, а заявката за “гарантирана при изпълнение на управленската програма” 650 лв. минимална заплата - с обсъждания механизъм за определяне на нейното ниво.

На практика и двата хода са своеобразна абдикация - признаване на неспособността на правителството да адресира проблемите на най-бедните лица и нископлатените работещи чрез реформи в правилните сфери.

Как минималната заплата ще скочи до 610 лева 

 

759 лв. може да е стартовата заплата за учител наесен

 

Безработните младежи масово отказват заплата под 1000 лв.

 

Пенсии и социални помощи

С промените в пенсионната система правителството се опитва да адресира проблеми, които в голяма степен попадат в рамките на социалното подпомагане - липсата на достатъчно висок доход при лица, чиято осигурителна история не е достатъчна за получаването на адекватна пенсия.

Това пренаписване на социалноосигурителната история на най-бедните пенсионери обаче крие редица рискове, както по отношение на доверието в системата, така и по отношение на ефекта върху други видове плащания. Няма да бъде изненадващо, ако след увеличаването на пенсиите изведнъж се окаже, че част от пенсионерите губят достъп до полагащи им се в момента допълнителни плащания.

Пример за това е целевата помощ за отопление, която в случая на лицата над 65 години, които живеят сами, се отпуска само при положение, че техният месечен доход не надвишава 194 лв. За настоящи отоплителен сезон тази помощ беше в размер на 72,2 лв./месец (или общо 361 лв.), което е сума, сравнима със заявения ръст на пенсиите.

Разбира се, правителството може да реши да промени коефициентите за изчисляване на максималния допустим доход по програмата, както се е случвало и преди. И тук обаче “социалната справедливост” най-вероятно ще наложи покачването на коефициентите и за други групи бенефициенти, което ще означава, че повече хора ще получат целеви помощи за отопление през следващия сезон. Така повишаването на пенсиите може да доведе и до повишаване на разходите по някои социални програми.

Вероятността тази промяна да стане чрез определянето на нов размер на гарантирания минимален доход (който се използва при база за изчисленията) не е голяма, поради което той ще остане на ниво от 65 лв./месец.

Причината е, че ако се повиши ГМД, ефект ще има не само върху отпусканите помощи за отопление, но и върху редица други социални плащания като месечните добавки за социална интеграция на хората с увреждания. 

Нашите изчисления сочат, че ръст на ГМД само с 10 лв. на месец може да доведе до нарастване на разходите по различни социални програми с общо над 40 млн. лв. годишно.

Минимална работна заплата

Нагласите за бързо повишаване на минималната работна заплата подсказва друг вид провали, между които:

- провалът на образователната система да подготви необходимите на икономиката кадри;

- неефектиността на програмите и мерките за повишаването на квалификацията на безработните, както и на програмите за субсидирана заетост и създаването на трудови навици;

- неспособността за справяне със сивия сектор, включително печеленето на доверието на работещите в осигурителната системата;

- липсата на идеи за модернизиране на трудовото законодателство с цел насърчаването на търсенето и предлагането на работа и оптимизацията на целия този процес.

Социално подпомагане

В рамките на същинското социално подпомагане по-конкретно разписаните заявки за реформи се ограничават с обвързване на получаването на социални помощи с полагането на труд и повишаване на ролята на НОИ в процесите свързани с функционирането на системата за хората с увреждания.

Изискването за полагане на труд не би било напълно лишено от смисъл, ако родната практика не подсказваше, че това ще означава просто разширяване на някои традиционни програми за субсидирана заетост.

Но дори да става дума за връщане на трудови войски, държавата може да направи прекалено малко, за да принуди някой социално слаб да свърши някаква работа (обществено полезна или не), без да увеличи размера на полагащото му се възнаграждение или социална помощ. Това ще значи повече разходи за бюджета и същата нулева ефективност по отношение на способността на тези лица сами да си осигурят заетост в средносрочен и дългосрочен план.

Далеч по-разумно би било тези средства да се насочат към мерки в сферата на преквалификацията и обучението, но както много пъти е ставало дума - резултатите от подобни мерки у нас също са крайно спорни поради липсата на добри практики и адекватен контрол (включително последваща оценка на различни програми).

Идеите за поетапно преосвидетелстване на лицата с ТЕЛК, както и за прехвърляне на част от процеса към НОИ, също не е лишена от смисъл, но както и в много други системи, тук дяволът се крие в детайлите.

НОИ няма експертиза за оценка на работоспособността на лицата, поради което няма как да “засили” контрола върху медицинската страна на уравнението, дори ако негови представители бъдат включени в комисиите.

Реформата ще има смисъл само ако бъдат приети промени в редица закони, чиито разпоредби формират стимулите на недобросъвестни бенефициенти да се сдобият с ТЕЛК. Към момента медицинската експертиза остава универсален билет за придобиването на голям брой привилегии, между които данъчни облекчения (данъци върху доходите, недвижимото имушество и винетните стикери), трудови права (защита от уволнение и по-дълъг платен отпуск), достъп до безлихвени кредити, както и редица програми и мерки.

Тези неща се предоставят накуп на всеки, сдобил се с ТЕЛК, независимо от неговите лични нужди и способност да се грижи сам за себе си, което води до пилеене на ресурси и съответно - невъзможност за качествено подпомагане на най-нуждаещите се.

В основата на предстоящата реформа трябва да залегне един прост принцип: оценката да се прави не на база изгубена, а на база остатъчна трудоспособност. Мандатът на комисиите трябва най-накрая да бъде обърнат с главата нагоре - тяхната работа следва да е да кажат какво може да прави лицето, а не да правят универсална оценка за способността му да полага какъвто и да е вид труд (включително тежък физически такъв).

Примерите по-горе показват ясно, че мисленето остава “на парче”. Българската система за социално подпомагане е много далеч от състояние което можем да опишем като работещо, а общите формулировки в управленската програма не дават особени надежди ситуацията да се промени през следващите години.

Източник:ИПИ Снимки:Gettyimages

Коментари

За да коментираш трябва да си регистриран потребител

Водещи новини

Новини

Бързо повишение на заплатите може да върне българите от Западна Европа

Завърналите се емигранти ще доведат до ръст на инвестициите в имоти

Новини

Хотелиери платили 12 млн. лв. обезщетения на туристи заради шума

Валери Симеонов и Николина Ангелкова продължават спора как да се въведе ред по курортите

Банкови продукти

Със съдействието на