Прогнозите показват, че депата за отпадъци ще се запълнят по-бързо, отколкото са проектирани. Проблемът не е само в лошата работа на фирмите за събиране на отпадъци, а и в това, че хората произвеждат много отпадъци.

„Схемата с депонирането не е най-добрата. Трябва да се търсят много други предварителни начини, които са предвидени в йерархията на управление на отпадъците, за да се стигне до депониране“, каза Николай Сиджимов - изпълнителен директор на Асоциацията на еколозите от общините в България.

Много малък процент от отпадъците се използват повторно като ресурс в икономиката.

"В рамките на 10-15%, това е, което успяваме да върнем от отпадъка към икономиката, а всичко останало за съжаление се превръща в някакъв вид отпадък."

"Ние сме едни от организациите, които малко или много критикуват съществуващата система, но искаме тя просто да бъде подобрена, защото трябва да работи съвместно с общините, не да съществува за съжаление в много места съвсем разделно. Няма добра координация между организациите по оползотворяване на опаковки и общините", каза Сиджимов.

Биоразградими отпадъци въобще не трябва да се депонират

 Асоциацията на еколозите от общините в България е предлагала различни варианти за решаване на проблема.

„Нашето желание е да не отива нищо за депониране, но за съжаление на този етап това е невъзможно. Като се има предвид, че голяма част от отпадъка са биоразградими отпадъци, които въобще не трябва да се депонират и такива са насоките и тенденциите в законодателството - европейското и националното, да не се депонират биоразградими отпадъци. Мисля, че ние в скоро време ще имаме една добра система за тяхното третиране, както с компостиращи, така и с анаеробни инсталации. Останалите ресурси, преди да са станали отпадъци това са един вид ресурси, трябва да бъдат максимално оползотворявани, но това става с едни добре работещи системи за събиране и системи за сепариране на тези суровини, така че за отпадък, който да бъде депониран, трябва да остава съвсем минимално количество“, каза Николай Сиджимов 

istock
istock

В почти всички региони работят такива системи.

„Това, което те произвеждат не е остатъчен продукт, не е гориво за централите. Той си е наистина един отпадък, който трябва допълнително да бъде обработен, защото в момента се извличат само тези суровини, които имат някаква пазарна стойност и твърде голям процент остава. За съжаление в този отпадък все още има някои материали, които не са подходящи за изгаряне.“

„Централите, които биха могли да бъдат използвани, все още нямат нужната технология, за да го правят това без проблеми за околната среда, ако наистина такива неподходящи отпадъци все още се намират в горивото, което те използват“, допълни Николай Сиджимов.

Пример от Германия

„Пластмасовите шишета, чаши, други неща, които се купуват в магазините, се плаща една част, една сума, която не е много висока - 25 цента. Има и други, стъклените например само 15 цента се дава. Хората си ги събират в къщи и ги носят обратно, в който си искат магазин, не е задължително в същия магазин, слагат бутилката в машината, издава се купонче или на касата си взимат парите или пък след това като купуват нещо да се намали цената. Това нещо върви най-малко, доколкото си спомням, около 40 години", разказа Райнхолд Юде.