Собствениците на земя, които не я обработват или отдават под наем или аренда, губят милиони левове заради разпоредби в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Режимът за администриране на т. нар.  „белите петна“ съгласно чл. 37в от закона е и най-лесният механизъм за местния арендатор да обработва чужда земя, без да влиза в договорни отношения със собственика и срещу рента, която  е  под  пазарните  нива  (и  въпреки  това  да  получава  субсидия за обработването на т.нар. „Бяло петно“). Това се посочва в анализ на Института за политики и развитие.

Казано по-просто – ако вие сте собственик и не се интересувате от земята си или не знаете, че трябва да полагате специфични грижи (т.е. подаване  на годишна  декларация), то тя  се  разпределя  служебно към земеделски производители, които печелят от нея, вместо вас.

Това става възможно със заповед на директор на областна дирекция “Земеделие”. Така те получават и възможността да вземат европейски субсидии - т.нар. директни плащания.

Налице са редица основания да се счита, че режимът на администриране на “белите петна” функционира в нарушение на принципа за неприкосновеност на частната собственост, а оттам и на конституцията”, посочват от Института за политики и развитие в свой анализ.

Макар че понятието “бяло петно” не е дефинирано в българското законодателство, през последното десетилетие то придоби публичност. Това са земите, които човек притежава, но не обработва, не отдава под наем или аренда, съответно и не се получават пари от тях.

До тази ситуация се стига, когато собственикът не е подал годишна декларация пред общинска служба “Земеделие” с изрично описание какво ще прави със земята през следващата стопанска година.

Държавата обявява процедура за закупуване на гори от частни собственици

От института пресмятат, че рискът за тези стопани е в три направления - рентата, която получават, е в пъти по-ниска от пазарната, собствеността може да бъде загубена или дългосрочно тази земя не носи никакви ползи.

Според текстовете в закона всеки земеделски стопанин, на когото са предоставени “бели петна”, е длъжен да плати за тях рента. Парите се внасят в специална банкова сметка, управлявана от съответната областна дирекция “Земеделие”.

ИПР
ИПР

Дължимата от арендатора сума е в размер на средното рентно плащане за декар за съответното землище. Всеки собственик може да отиде в общинската земеделска служба по местонахождение на имота и да подаде заявление, с което да изиска да му се изплатят сумите за неговите “бели петна”.

Оказва се обаче, че процедурата е толкова сложна, че спира притежателя на земя да се възползва от правата си. “Дори да се реши на това, сумата, която ще получи, е средно с 50% по-ниска от реалната пазарна рента”, казват от института.

Много често собствениците трябва да пропътуват десетки или стотици километри, за да отидат до службата по местонахождение, например от София до Варна. Според данните на НСИ за 2017 г. средната рента в областта е била 49 лв. за декар. За “служебно” разпределената земя, или за “бяло петно”, са платени 19 лева за декар (по официални данни на МЗХГ).

Излиза, че ако се притежават 10 дка, загубата е по 300 лв. на година. Умножено по 13 години, това прави средно около 4000 лв. “Средногодишният ръст на рентите е с около 5 на сто, което означава, че през следващите години ще губите още повече”, изчисляват от института.

Според експертите може да има и схеми за изкуствено занижаване на плащанията. Като пример те посочват село с общо 10 000 декара земеделска земя, пазарната рента/наем около 30 лв. на декар и един голям арендатор.

През годините той е успял да закупи 3000 декара земя, а за други 6000 декара има договори за наем или аренда. Оставащите 1000 декара са със статут на “бели петна”. Те са важни за стопанството на арендатора, но той не иска да плаща за тях рента в размер на 30 лв. на декар.

Тогава може да се създаде фирма с капитал от 2 лв. и на нея да се дадат купените от арендатора 3000 декара на под наем за 1 лв. на декар. Така средното рентно плаща веднага пада на 20 лв., а на собствениците на “бели петна” ще се дадат 10 лева.

Според анализа най-ощетени са тези, които притежават земя във Варна, Добрич, Монтана и Силистра – с близо 30 лв. разлика на декар в рентата спрямо пазарните нива. Общата сума на загубите от неплатени ренти задминава 30 млн. лева.

95 фермери излъгали, за да вземат 8 млн. лв. субсидии

Другият риск - да бъде загубена изобщо собствеността над земята, е възможен чрез измама или прост законов трик, посочват от института.
Законът за собствеността дава право за собственост по давност на недвижим имот с добросъвестно владение в продължение на 5 години.

Това според анализаторите означава, че арендаторът има възможност да докаже, че е бил добър стопанин, и да стане собственик на земята.

Към днешна дата по неофициални данни се смята, че между 10 и 15 млн. декара земеделска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Това представлява 10% от територията на България и 20% от българската земя със селскостопанско предназначение.


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg