В днешно време определено няма недостиг на апокалиптични прогнози. Ако познаят, хората, които ги правят, биват приветствани като гении ясновидци, ако пък сгрешат, скоро никой не си спомня казаното от тях. Така че можем да започнем със следната прогноза: няма да има недостиг на прогнози, че 2012-а се очертава като катастрофална година.
Но едва ли ще е такава. 2012-а няма да бъде година на криза, но и няма да сложи край на нашите икономически проблеми. Вместо това, тя ще бъде година на преход.
Много хора си мислят, че догодина ще настъпи краят на еврото и с него нова глобална финансова криза, други пък очакват квантов скок в областта на европейската интеграция, със създаването на единен фискален съюз и издаване на еврооблигации.
В действителност нито един от тези сценарии не е правдоподобен. Колапсът на еврозоната, разбира се би бил икономическо и финансово бедствие. И точно поради тази причина Европейската централна банка ще преодолее нежеланието си да се намесва на пазара на италиански и испански облигации. Пак по същата причина италианското и испанското правителство ще продължат с реформите.
В едно обаче можем да сме сигурни. Европа няма да бъде пощадена от болката на рецесията. Зле скалъпеният план за рекапитализация на банките и облакът на несигурност, надвиснал над еврото означават, че рецесията вече е на път.
Нещо повече, липсата на мерки за стимулиране на икономиката и необходимите фискални реформи в страни като Италия, почти сигурно ще влошат нещата, преди да настъпи подобрение.
Първоначалният ефект от съкращаването на разходите, например ще бъде ръст на безработицата и спад на вътрешното потребление. Но инвеститорите гледат напред, така че прогнозата за възстановяване на растежа трябва да ги успокои.
И докато е малко вероятно еврозоната да се разпадне през 2012 г, то няма да има и окончателен отговор на въпроса дали еврото ще оцелее, защото няма да има скок в областта на европейската интеграция.
Усилията за укрепване на фискалните правила в Европа ще бъдат наложени под формата на двустранни споразумения между правителствата, а не с промени в Лисабонския договор за Европейски съюз. Но и така, процесът, който вероятно ще стартира чак през март, ще отнеме много време.
Да погледнем към САЩ. Въпреки че последните данни показват, че икономиката се справя по-добре - вероятно ще регистрира ръст на БВП с 3% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2011 г. - нещата определено не са розови. Фискалната подкрепа за растежа ще продължи да намалява. И докато жилищният пазар показва някои признаци на стабилизиране, цените ще останат обременени от огромния брой имоти под възбрана, държани от банките.
В същото време, ако растежът на икономиката се забави значително, Федералният резерв несъмнено ще отговори с още един кръг на количествени улеснения - QE3, но под друго име.
Така, въпреки че ръстът на БВП през следващата година вероятно ще бъде под 3%, САЩ трябва да е в състояние да избегне втора рецесия.
И накрая - Китай. Пекин очаква ръст на икономиката от 7.5-8% през 2012 година. Това е значително забавяне спрямо двуцифрените стойности от миналото, но определено не е „неизбежното“ твърдо приземяване.
Институции като Световната банка и Международния валутен фонд, които предвиждат китайски растеж през 2012 г. от 8.5-9% са прекалено оптимистични, като изглежда не вземат предвид рязкото охлаждане на жилищния пазар в Китай.
Въпреки че отслабването на търсенето на жилища все още не се отразява в по-ниски цени, обемът на сделките е паднал драстично. А щом обемите почнат да намаляват, цените в крайна сметка ги следват.
За щастие, Китай е все още достатъчно на планова икономика, така че длъжностните лица могат да мобилизират политики за смекчаване на въздействието на проблемите в имотния сектор. И ако икономиките на Европа и САЩ избегнат най-лошото, китайският износ ще издържи и азиатският гигант ще продължи стабилния си възход.
Но, ако апокалипсисът изглежда ще се размине, то реформите са неизбежни. Европа трябва да предприеме реални действия за преодоляване на дълговата криза и връщане на проблемните икономики към растеж.
САЩ пък трябва да се справи с поляризацията на биполярния си политически модел и сегашната стагнацията на политиката на Вашингтон.
А Китай трябва да ребалансира икономиката си, преминавайки от строителство и износ към повече потребление на домакинствата, което да стане основен двигател на растежа, докато все още има време за такова преструктуриране.
Разбира се, ако нищо от това не се случи или ако не бъде направено достатъчно, 2013 г. може да е наистина апокалиптична, тоест чудесна за мечките на пазара.
Авторът Бари Ейчънгрийн е професор по икономика и политически науки в Университета на Калифорния, Бъркли. Последната му книга е „Прекомерните привилегии: Възходът и падението на долара“.