В разгара на проблема с високите цени на горивата и мерките, които правителството може и да предприема, но ние не ги усещаме особено, възниква въпросът – не може ли да потърсим алтернатива. Ходене пеша, градски транспорт, велосипед или електромобил. Засега за повечето от нас карането на електромобил е повече в сферата на научната фантастика, но е факт, че има няколко такива, които се движат в България. Възможно ли е голямият пробив на новите автомобили да стане точно, когато не е изгодно да се използва бензин или дизел? Отговор на този въпрос ще потърсим от Илия Левков, председател на Индустриалния клъстер „Електромобили” (ИКЕМ).

Настъпи ли моментът за пробив на електромобилите на пазара - в разгара на протестите срещу високите цени на горивата и временните мерки, които правителството се опитва да предприеме?

Не е нобходимо да протестираме и не е необходимо да заплащаме тази висока цена на горивата. Тя е нормална. Стоката „горива” ще става все по-ограничена и на все по-висока цена. Това е нормален пазарен принцип. И от същия този нормален пазарен принцип следва да имаме икономически стимули – т.е. ниски разходи за единица километър. Електрическият автомобил го доказва кагерочино. Ето защо елетрическият автомобил трябва да се наложи на пазара като по-евтино и екосъобразно превозно средство.

А иначе за протестите – това е насилие над пазара. Да, аз също бих протестирал, но има и друг вариант – електромобилите. Защо трябва да губим време?

Бихте ли разказали малко повече за пазара на електромобили? Все пак това е непозната ниша още.

Всъщност, тя е доста позната ниша вече. Особено европейските страни са постигнали доста добри резултати, ние също сме постигнали резултати. Мога да ви кажа, че при сегашните цени на горивата 100 км се изминават средно на цена от между 15 и 30 лева в зависимост от двигателя и негвата мощност. В същото време с електромобил 100 км са 2 или 3 лева максимум. Това звучи изключително стимулиращо икономически.

За да се стимулира тази индустрия, трябва да бъдат направени няколко неща. Първото е да се развие зарядната инфраструктура. Ние като клъстер имаме членове, които са готови да инвестират в това нещо, но има пречки в българското законодателство.

Второто нещо е, че ние успяхме да конвертираме няколко автомобила, да ги превърнем в електрически като извадихме двигателя с вътрешно горене и те показаха, че ние можем с български производители на електродвигатели, с български производители на батерии, с българска инженерна мисъл и ноу-хау да направим това нещо и сега такива автомобили се движат по улиците на България. Това означава, че имаме и научните предпоставки това нещо да се случи. Икономическите вече ги доказах, остава законодателството.

Добре, кажете какви са нормативните пречки?

В Англия тази година се стимулира с 6 000 паунда всеки потребител, закупил електромобил. В Германия, Белгия, Холандия и други страни от Европа това са      6 000 евро. Нашата цел е в България да бъдат поне 5 000 лева и 2 500 лева за конвертиран автомобил. В такъв случай нещата изглеждат доста приятно икономически и неутежняващи покупката на такова превозно средство в тази тежка ситуация.

Тези пари да се дават от държавата или да се използават за покриването на данъци, осигуровки и други плащания, които правим към държавата?

Обикновено има фонд „Въглеродни емисии” и други – в тях са концентрирани такива средства, които ще бъдат използвани за намаляване на емисиите. Покупката на електромобил няма да утежни, напротив – даже ще помогне на българската държава да продаде повече парникови емисии, въпреки че ние имаме много голям потенциал в тази посока. Може обаче от тези пари да се стимулира, да се подпомогне по този начин тази индустрия. Включително и това, което се случва в Европа, нулева ставка по ДДС, безплатно паркиране в центровете на столиците, безплатно влизане в центровете на големите градове, до 30 % възстановяване на данък общ доход и други 30 – 40 стимула, които могат да се превърнат в норма и на нашето законодателство тук, в България. И тук не става въпрос това да се прави за сметка на градинки, полянки и други неща, няма популизъм. Тук говорим за мерки, които стимулират пречистването на въздуха.

Доколко в България би могло да има реално производство – да го кажем направо завод за електромобили?

Завод за електромобили е много силно казано. Един завод за електромобили е изключително голяма инвестиция и изисква много инфраструктура. За мен и за колегите от клъстера е ясно, че имаме няколко потенциала. Първият е да произвеждаме отделни детайли, агрегати за електромобилите и второто, което е много по-реално, е да асемблираме тук автомобили. Такова нещо може да се случи в Стара Загора, в Ловеч, в Пловдив. Има условия, просто трябва да се реагира максимално бързо.

Има ли програми по „Конкурентоспособност” или други програми, използващи европейски пари, да се стимулира този бизнес? Иновациите и енегроефективните решения са едни от приоритетите за развитието на икономиката ни.

Да, ние даже кандидастваме по такива проекти. Целта е да направим работещ модел.

Кога е реалистично да речем автомобилите да са 50 на 50 електрически и с двигател с вътрешно горене – например в София като най-бързо развиващ се град?

Това е много амбициозна цел. Зависи от всички тези мерки, за които говорихме досега. Ако всичко това, което ние искаме, се случи, да не кажа голяма дума, но в близките четири – пет години това е възможно да се случи. Още повече, че при плана 2020 Европейският съюз ще постави долкова тежки условия към двигателите, че те едва ли биха могли да ги постигнат. За двигателите, които не покриват стандартите Евро 6, 7, нещата направо ще станат безсмислени, те няма да могат да се движат.