Българката осигурява 46% от семейния бюджет. Нейният реален финансов принос е с 8 пункта по-нисък от този на мъжете, защото доходите й са 74% от неговите, а заплатата й – 87% от средното възнаграждение на силния пол. Това сочи изследване на Икономическия институт на БАН за равнопоставеността на двата пола на пазара на труда и качеството на живот на семействата с деца. Жените са подценени спрямо мъжете както по отношение на възрастта си при наемане на работа, така и в заплащането на база образование, професия и заемана длъжност.

Най-чувствително тази разлика се усеща при квалифицираните работници, където жените допринасят едва с 37% за семейния бюджет срещу 67% при мъжете, съобщи Капка Стоянова, автор на научната разработка. Според нея изследването на социалните разминавания между двата пола, известно още като джендър различия, показва, че пред българката има непреодолими препятствия не само за израстване в кариерата, но и за осигуряване на по-високи доходи.

Жените на ръководни позиции са 2.5 пъти по-малко от мъжете и получават неаргументирано по-ниски заплати, въпреки по-високото си образование и еднаква професионална компетентност, става ясно от изследването.

Налице е възрастова дискриминация при наемането на младите майки и жените между 55 и 64 години, което чувствително ограничава тяхната икономическа активност. Сериозни джендър различия се наблюдават и по отношение на заетостта – съотношението в частните фирми е 43:57 в полза на силния пол, докато в държавния сектор жените преобладават, заради сигурната и стабилна заплата.

Мъжете печелят повече дори и в традиционно феминизираните сектори като образование, здравеопазване и социални дейности, сочи изследването. Съотношението в тези сфери е 58:42. Изводът е, че в сектора „образование” жените получават 85% от средните работни заплати на мъжете, а в здравеопазването – 73%, което показва ясно изразени дискриминационни прояви.

Единствените отрасли, в които финансовият принос на жените към семейния бюджет е по-висок от този на мъжете, са „строителство” и „операции с недвижимо имущество и бизнес услуги”. Съотношението е 52:48 в полза на слабия пол, като причината за това е динамичното развитие на сектора през последните години.

Българката е дискриминирана на пазара на труда и от работодателите, и от своя съпруг, отбелязва изследването. В семейната фирма тя не получава заплата, въпреки че изпълнява твърде отговорни задачи като счетоводство, доставки, мениджмънт и организация на дейността. Ако мъжът не е собственик на фирмата и работодател, съпругата му би получавала добри възнаграждения за това, с което да подпомага семейството, смята Стоянова.

Очевидно се нуждаем от законодателни промени, които да въведат категорията „подпомагащ член на семейството”, както и да се класифицират жените като равностойни партньори на мъжете в семейната фирма, съветва авторът.

Изследването на Икономическия институт на БАН измерва реалния принос на жените от платен и неплатен труд за формиране на семейния бюджет и подобряване качеството на живот на българските домакинства.