Средните доходи у нас не дават усещане за охолен живот. Една трета от домакинствата, които получават над средния доход, се определят като бедни. Общо 59% от българите се слагат в тази категория.

Това показва национално представително проучване на "Алфа рисърч". То е направено по поръчка на социалното министерство по повод заключителната конференция за Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване - 2010. Анкетирани са 1500 пълнолетни българи през ноември.

"Мнозинството от българите имат склонност да възприемат твърде песимистично собствения си статус", коментира Боряна Димитрова от социологическата агенция.

У нас само 8% от хората се определят като богати. По този показател сме в дъното на класацията сред всички европейски страни. Само Унгария, Португалия и Полша са близо до нас. За сравнение малко над половината холандци (52%) се определят като богати, а във Финландия процентът е 41.

У нас хората виждат не само себе си като бедни, но и околните. Една трета от българите твърдят, че всички хора около тях са бедни. Над половината заявяват, че част от техните познати живеят в бедност. Едва 15% от анкетираните казват, че не познават бедни хора. Около 20% от българите с високо образование, които заемат ръководни постове, също заявяват, че бедността е широко разпространена около тях.

Като основна причина за бедността у нас все още се смята липсата на работа - 67% от хората посочват това като най-важен фактор за мизерията. 47% смятат, че работодателите не плащат справедливо, а 35% твърдят, че в обществото няма справедливост като цяло и това е причина да има бедност. Само 27% посочват като причина липсата на необходимото образование.

Интересни са отговорите на въпроса какво означава един човек да е беден. 36% от анкетираните казват, че бедни са хората с много ниски доходи, а 29% - онези, които нямат с какво да се хранят. За 17% от участниците в проучването бедни са безработните. Проучването показва, че бедността у нас се свързва с липсата на работа, доходи и храна, а едва 14% казват, че бедни са клошарите, просещите и "хора, които бъркат по кофите".

"Така нашето възприятие за бедността не е като крайна форма на мизерия, а е свързано с равнището на живот", коментират социолозите. "Възприемайки себе си и страната си като бедни, сме склонни да мислим бедността не само като проблем на специфични социални групи, но и като широкомащабен обществен проблем", заключават от "Алфа рисърч".