Ако до 2020 г. 20 процента от автомобилите в Европа се заменят с електромобили, ще има нужда от изграждане на 8 000 мегавата ядрени мощности, за да се осигури зареждането на електрическите двигатели на превозните средства, без да се отделят допълнителни емисии въглероден двуокис от конвенционалните централи.

 

Тази теза застъпи в лекцията си на Международната ядрена конференция във Варна Йордан Бачовски, експерт от Риск Инженеринг.

 

Той представи съвместен доклад на работна група на компанията за взаимовръзката между електрическите автомобили и ядрената енергетика.


Електромобилите са много по-енергоефективни от бензиновите коли, но ако от тях искаме да постигнем ефект на намаляване на емисиите въглероден диоксид, то трябва да бъдат изградени нови ядрени мощности, коментира Бачовски.

 

Ако се пуснат на пазара електромобили, но се увеличи производството на електроенергия от въглищни централи например, ефектът за намаляване на парниковите газове ще бъде под 1 процент, сочи анализът на Риск Инженеринг.

 

За да бъдат зареждани електромобилите, трябва да се изградят мощности, които не
отделят вредни емисии и това са ядрените мощности, смятат експертите.


В САЩ при навлизането на автомобила през 20-те години на миналия век 40 процента от колите са се задвижвали с пара, 40 процента - с електрическа енергия и едва 20 процента - с бензинови двигатели, тоест най-разпространеният днес вид автомобил в зората на създаването на този вид машини е бил малцинство, припомни в лекцията си Йордан Бачовски.

 

Редица исторически личности бележат развитието на автомобилната индустрия през годините - Уинстън Чърчил, за да осигури нови двигатели за бойните кораби развива петролната инфраструктура в Близкия Изток, което предпоставя и снабдяване с бензин за автомобилите.

 

Хенри Форд извършва технологична революция с предлагането на метод за масово производство на автомобилите с вътрешно горене.

 

Хенри Киловат прави разработки, които по-късно се използват от Боинг и НАСА за производството на лунния модул, задвижван от електроенергия, разказа експертът на Риск Инженеринг.


Петролната криза от 1973 г. също дава своя отпечатък върху по-нататъшното разработване на електрическите автомобили.


През 1999 г. Дженерал Моторс пуска на пазара разработката на електромобил ЕV - 1, който е можел да измине до 260 км. с едно зареждане и се е задвижвал с акумулатори с възможност за зареждане.


Не само развитието на технологиите обаче предпоставят навлизането на електромобилите на пазара. Докато този вид превозни средства са по-скъпи от бензиновите автомобили нищо не може да накара потребителите да дадат повече пари, въпреки, че всеки човек би искал природата да е чиста, коментира Бачовски.

 

Тук по думите му идва ролята на политиците, които трябва да намерят финансови стимули за преодоляване на първоначалния скептицизъм и високата цена на електромобилите.


Като пример Бачовски посочи Англия, където се плащат 5 000 паунда на всеки, решил да смени бензинова кола на възраст над седем години с нов електромобил.

 

В някои страни се въвеждат и данъчни преференции за тези, които карат електромобили. В България все още няма предложени подобни стимули, отбеляза експертът.


Съществен проблем пред масовото навлизане на електромобилите е не само все още високата им цена, но и липсата на инфраструктура за зареждане на колите, заяви Йордан Бачовски.

 

Когато караме колата си на бензин, не мислим за зареждане, защото бензиностанции има навсякъде по пътищата, електромобилите обаче няма да може просто да се включат някъде, трябва да има изградена инфраструктура и съответен капацитет на мощност, сочи анализът на Риск Инженеринг.


Електромобилът е много по-енергоефективен от бензиновия автомобил - докато бензиновият двигател има коефициент на полезно действие 30-40 на сто, то при електромобилите този коефициент е до 95 на сто, посочи Бачовски.


Електромобилите в експлоатация в САЩ изминават с 11 до 13 киловатчаса електроенергия 100 км. , сочат данните. В същото време, ако една кола харчи 10 литра бензин за 100 км., то реално двигателят консумира 2 л., а останалото количество бензин е разход, посочи Бачовски.


Според данните, предоставени от Евростат, в момента в Европа има 330 000 електромобила. Прогнозите са, че до 2020 година електромобилите ще достигнат 20 млн. броя, което ще бъде около 20 процента от европейския автопарк.
В България има над 50 електромобила.

 

За да бъде осигурена електроенергия за зареждането им и нормалното им функциониране експерти пресмятат, че ще са необходими минимум 8 нови ядрени блока мощности от по 1 000 мегавата, за да бъде постигната и целта за намаляване на парниковите емисии.


По данни на Евростат в момента има 230 млн. бензинови автомобила като тенденцията е техният брой също да се увеличи до 2020 г. /БТА/