Всички страни по т.нар. Балкански маршрут гледат да се отърват от бежанците. В края на тази верига се оказва Германия, която обаче вече изнемогва. Докога ще продължава това безобразие, пита в коментира Бернд Ригерт в Deutsche Welle.

На срещата на върха миналата седмица лидерите от ЕС се опитаха да създадат впечатлението, че имат обща политика за бежанците и вече са на път да предложат първи решения. Днес, само няколко дни по-късно, фактите по Балканския маршрут на бежанците говорят на съвсем различен език. Няма и следа от европейска солидарност и разпределение на тежестта. Всяка страна дърпа чергата към себе си.

С помощта на Чехия и Полша, Унгария целенасочено се затваря и не приема бежанци. Гърция, Хърватия, Словения и Австрия гледат колкото може по-бързо да отпратят през границите си мръзнещите бежанци с подгизнали от дъжда дрехи. По същия начин постъпват и кандидатките за членство в ЕС Македония и Сърбия. В края на тази верига се оказва Германия, която вече почти не е в състояние да приема бежанци, а и все по-малко ги иска, ако гледаме допитванията и реакцията на баварските власти.

Въпреки многобройните решения на Брюксел, положението не само не се подобрява, но дори се влошава. Все повече бежанци и кандидати за политическо убежище тръгват на рискованото пътешествие, независимо от абсурдното бягане с препятствия по европейските граници. Броят им нараства, вместо да намалява, както очакваха европейските политици. Десетки хиляди поеха от Гърция към Северна Европа. Само преди няколко дни Върховният комисар на ООН за бежанците констатира, че за 24 часа от Турция в Гърция са влезли рекорден брой бежанци.

Идеята на ЕС да прехвърли решаването на проблема в Турция ще проработи (ако изобщо проработи) едва след месеци. А и турското правителство вече даде да се разбере, че няма да приеме всички бежанци, които Европа не иска. Турция не желае да играе ролята на „концентрационен лагер” в полза на Европа - тази шокираща формулировка използва турският премиер. Тъй че очевидно няма да помогнат нито политическите обещания, нито примамливите траншове в евро.

Горчивата истина гласи: политиката на ЕС за бежанците се провали и в момента се намира на ръба на хаоса. С видима безпомощност Еврокомисията продължава да говори за общоевропейско решение с цел да се отърве от обвиненията. В същото време няколко страни-членки като Хърватия, Словения, Австрия, Унгария и Гърция си прехвърлят горещия картоф и си разменят упреци, че съседът нарушавал европейските уговорки. Но кои точно уговорки? И какво от тях все още е валидно?

Германският канцлер вече обяви за мъртви Дъблинските правила, според които за кандидатите за убежище трябва да се погрижи страната, на чиято територия те за първи път са стъпили в ЕС. Но Австрия, Унгария и германската провинция Бавария продължават да държат на тези правила - за да могат да връщат бежанците обратно. Гърция пък, а отчасти и Италия, вече от години пренебрегват Дъблинските договорености. И никой не знае с какво да бъдат заменени тези договорености.

Смътните планове, според които границите към Турция трябва да бъдат затворени, а бежанците да се насочват към няколко големи центрове за регистрация (така наречените „горещи точки”), засега нямат ясни контури. И изобщо не се знае дали някога изобщо ще бъдат осъществени. Защото тези планове предполагат строга охрана на границата, лагери с голям персонал по сигурността и безмилостно връщане на всички бежанци по външните граници на ЕС.

Сегашното състояние на беззаконие, в което всяка страна от ЕС прави каквото си иска, не може да се търпи повече. В мига, когато Германия престане да приема бежанци, ще рухне и цялата система, по която изброените няколко държави по Балканския маршрут си прехвърлят топката. Вярно е, че германският канцлер Ангела Меркел засега изключва тази опция, но ако и занапред през баварската граница продължат да влизат хиляди бежанци на ден, в един момент други опции просто няма да има. Ескалацията набира такова темпо, че навярно още през следващите дни баварците ще се обявят против политиката на Берлин и едностранно ще затворят границата.

А хората, които непосредствено страдат от този хаос, са самите бежанци. Тях в момента ги използват като средство за натиск в европейската политика. Що за безобразие е това? Къде останаха европейските ценности? В речта си за състоянието на ЕС председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предупреди, че е недопустимо в Европа да се издигат огради и граници. Недопустимо е и случващото се в момента. И вече е пределно ясно, че досегашните рецепти на ЕС не работят.