Благодарение на инвестиционната компания „Експат Капитал”, DarikFinance.bg получи възможност да запознае читателите си с един от водещите европейски икономически анализатори, Д-р Петер Хейл. По долу можете да прочетете интервю с експерта, а в икономическия бюлетин Експат Компас е публикувана негова статия за опита на Унгария и фискалните проблеми на Европа.

 

Вие имате богат опит в работата с европейските фондове. Има ли реална икономическа полза от тях?

 

Новите страни-членки от Източна Европа, получават директна помощ в размер на средно 3% от техния БВП всяка година. Това е директна помощ, пари, които не трябва да бъдат връщани и, които стимулират икономиката и ръста на брутния вътрешен продукт на тези държави.

 

Половината от средствата, отпуснати от европейските фондове се използват за изграждане на инфраструктура. Инвестициите в инфраструктура обикновено натоварват публичните бюджети. Много често за тях не могат да бъдат намерени частни инвеститори. Така че голяма част от средствата, които идват от Брюксел директно подпомагат бюджетите на страните-членки, което позволява поддържане на по-ниски данъци и по-добра бизнес среда.

 

Другата половина от европейските пари много често се използва за за директно подпомагане на предприятията. В нашите страни, тъй като ние сме по-слабо развити, има легални възможности, дори в рамките на европейския единен пазар, за директно подпомагане на предприятията от държавата. Исторически погледнато, тъй като частният сектор в нашите страни не е акумулирал или е в процес на акумулиране на необходимия капитал за развитие на икономиката, европейските фондове подпомагат и бизнеса.

 

Тези фондове са жизненоважни и ние имаме интерес отпускането им да продължи и в следващия бюджет на Европейския съюз, от 2014 г. до 2010 г.

 

Добре, но не са ли евтините пари опасни за пазара и за икономиката?

 

Това беше много дискутиран въпрос в Унгария преди няколко години, където известни икономисти изследваха опита на няколко страни по света, които по някаква причина изведнъж са получили достъп до много големи капиталови фондове. Причините може да са различни, от откриване на петролно находище, до присъединяване към Европейския съюз или някакъв вид външна подкрепа.

 

Икономистите откриха, че в много случаи, евтините пари корумпират икономическите политики на правителството и също така имат негативен ефект върху структурните реформи. В случая на кохезионните фондове има много правила, съчетани със сериозни усилия за създаване на политики, които предотвратяват пилеенето на пари и правят невъзможно, с държавни или европейски средства да се финансира търсене на пазара, което ще изчезне веднага щом притока на институционални средства спре.

 

Според мен, поради разнообразни причини, и най-вече заради общото изоставане в развитието и недостига на капитал, както в държавата, така и в частния сектор, използването на външни ресурси е необходимо. Европа не предоставя „помощ“, Европа инвестира в нашите икономики. Ясно е, че се нуждаем от инвестиции и част от тези инвестиции трябва идват от държавата. Европейските фондове са тук, за да се правят тези инвестиции. И ако тези средства бъдат инвестирани добре, те ще имат положителен ефект. Разбира се тези пари могат да бъдат пропилени, или инвестирани неефективно, но и България и Унгария се учат, и като цяло новите страни-членки от Източна Европа се справят доста добре с кохезионните политики.

 

А частните инвестиции?

 

Да вземем например Унгария. Благодарение на присъединяването си към Европейския съюз, ние вече успяхме да осъществим значителен напредък в модернизирането на инфраструктурата. И това послужи като основа за привличане на частни чуждестранни инвестиции засилване на икономическата активност. Това се вижда особено ясно при пътната мрежа. Индустриалните паркове и частните инвестиции са там, докъдето стигат първокласните пътища. Същото ще се случи и в България, като изграждането на пътната мрежа, ще позволи на инвеститорите да открият страната. Големите заводи, големите компании, които създават качествена заетост, инвестират само в места с добра инфраструктура. И никой друг освен държавата не може да създаде тази инфраструктура. Ако ги нямаше европейските фондове, ние нямаше да можем да развием инфраструктурата си.

 

Нещо повече, за да използваме тази инфраструктура, ние има достъп до създадения през 1957 г. Европейски социален фонд, който помага за подобряване на квалификацията и уменията на работниците. Това е друг много важен фактор за привличането на частни инвеститори.

 

Като се комбинира използването на европейски средства за инвестиране в инфраструктура с намаление на данъчната тежест за бизнеса и с повишаване на квалификацията на работниците, се създава привлекателна за частните инвеститори среда, която повишава конкурентоспособността на нашите страни спрямо други пазари, като Китай или другите развиващи се икономики.

 

Еврозоната сега е в криза. Трябва ли страните от Източна Европа да отложат приемането на еврото?

 

Виждам само положителни аспекти в създаването на Европейския валутен съюз. Аз бях убеден в успеха на този проект, когато той беше само една идея. Мисля, че трудностите, с които се сблъскваме в момента, не са свързани със същността на модела, с фундаментите на проекта. Те са резултат от слабото управление на фискалните политики на отделните страни.

 

Ако погледнем последните предложения за регулации, те наблягат на фискалната интеграция, която ще позволи надзор над националните бюджети. Така ще се създаде по-ефективен Европейски съюз. По този начин ЕС най-сетне ще има работещо евро. Вярвам, без съмнение, че отстъпването на част от суверенитета на отделните страни в името на единната валута ще създаде един политически по-силен съюз в Европа, което беше и основната идея на проекта, създаден преди 60 години.

 

Освен това не мисля, че има опция за нашите страни, от законодателна и политическа гледна точка, да отложат присъединяването си към еврозоната, което според мен ще е положителна стъпка. Приемането на еврото ще ни направи по-конкурентоспособни, като ще засили връзките ни и достъпа ни до европейските пазари.

 

Какво смятате за политиката на сегашното унгарско правителство. Защо Унгария се превърна в лошото дете на Европа?

 

На първо място искам да заявя, че лично споделям неодобрението на Европа към сегашната политика на унгарското правителство. Много от това, което нашето правителство прави, нарушава традицията на Унгарската република след 1990 г.

 

От икономическа гледна точка в Унгария се налагат много мерки, които поставят под въпрос фундаменталните правила на единния пазар. Налице е икономически национализъм, опитващ се да даде предимство на местния капитал спрямо европейския, и то по начин, който за мен е откровено антиевропейски. Унгарското правителство нарушава принципа на споделения суверенитет, който е крайъгълен камък за Европейския съюз. Много от промените извършвани от унгарското правителство противоречат и на конституцията на страната. Проблемът е, ч е конституционният съд вече няма право да се намеси.

 

Как се стигна дотук?

 

Как стигнахме дотук? Считам, че Унгария традиционно отхвърля радикалните икономически реформи. Ако се върнем към революцията от 1956 г, ще видим, че оттогава икономическите политики в Унгария са преди всичко средство за успокояване на обществото. Начин за избягване на политически проблеми, като на хората се дават малко повече блага, отколкото страната може да произведе.

 

Дори след 1990 г. се наблюдава продължителен период, по време, на който тази практика е прилагана широко. Но с кредитната криза, възможностите за такава политика рязко намаляха. Кризата изненада Унгария в крачка. Страната вече беше влязла в цикъл на икономическа консолидация. Бюджетът беше слаб. Нямаше пари за инвестиции и икономически стимули в подкрепа на растежа. Така през 2009 г. БВП на Унгария беше на ниво 97% от това преди кризата, което означаваше и сериозен спад на постъпленията в националния бюджет. В същото време социалните разходи растяха, а безработицата достигна 12%.

 

Има ли МВФ вина за тази ситуация?

 

Международният валутен фонд няма вина за тази ситуация. Проблемите бяха генерирани отвътре. Но ако глобалната финансова криза не се беше случила, Унгария щеше да продължи да се развива и вероятно нямаше да се стигне до сегашната политическа криза. Но тя не е резултат от провала на правителството, а от 15 г. липса на управление на икономиката. И всички трябва да сме наясно, че няма как да отлагаме приемането на болезненото лечение до безкрай. Сегашното правителство получи властта, като се противопоставяше на икономическите реформи, осъществявани от предишния социалистически кабинет.

 

Проблемът на сегашните управляващи е, че те мислеха, че има и друг начин и, че тъй като са избрани наскоро, ще получат позволение от Брюксел да работят с по-голям от разрешения бюджетен дефицит за година или две, така че да избегнат прилагането на болезнените реформи. Но Брюксел каза „не“.

 

Така правителството беше принудено да използва вътрешните резерви на страната, което и направи. Например властите национализираха частните пенсионни фондове, в размер на около 10 млрд. евро. Това, което унгарското правителство направи беше, да заяви на хората, че имат избор или да прехвърлят партидите си в държавния пенсионен фонд или да загубят спестяванията си.

 

Проблемът е, че всичко това не сработи. Все още унгарската икономика не може да се върне към растеж. В хазната няма пари, нищо, че бяха национализирани активи в размер на близо 9.75% от БВП. А ЕС счита за неприемливи политиките на властите в Унгария и започна процедура срещу страната, заради бюджетния дефицит, определяйки го като „неустойчив“, и заявявайки, че не се предприемат никакви ефективни мерки за свеждането му под границата от 3%.

 

С всичко това искам да кажа, че в Унгария беше наложен икономически модел, който отправя предизвикателство към принципите на Европейския съюз, и който се провали макроикономически. А тъй като сме част от една общност, европейците трябва да се поучат от грешките на Унгария, така че други държави да не поемат по същия път.

 

Съкращаването на разходите ли е единственият начин за излизане от европейската криза?

 

Няма друг начин освен икономиите. Ако бюджетните фундаменти са добри, то и данъчната среда е положителна. Но ако разходите надвишават сериозно приходите, ако населението и бизнесът вече са задлъжнели, то без ограничаване на харченето, се стига до инфлация, девалвация на валутата и обедняване, които се завъртат в една пагубна спирала.

 

Няма друг начин освен да се подобри първичната структура на бюджета. Просто трябва да се икономисва. Също като в семейството, ако има дълг, трябва да се спестява, за да се покриват плащанията.

 

Теоретично, ако имате икономически растеж, той може да доведе повишаване на приходите в бюджета и да позволи по-голяма фискална свобода. Но в сравнение с другите страни на същото ниво на развитие, Унгария има два пъти по-голям държавен дълг. Той е само 80% от БВП. Наистина това е по-малко от нивата в Гърция или Ирландия, но е твърде много за нашата икономика. И понеже изчерпа вътрешните си резерви, Унгария в момента е изправена до стената.

 

Трябва да повторим това, което успешно направихме през 1995 г. Да приложим същото болезнено лекарство. Десет години по-късно, през 2005 г, имахме рекорден икономически растеж. Но той беше свързан и с по-високи държавни разходи и по-голям дефицит. Така световната финансова криза ни свари неподготвени.

 

Настоящите проблеми са много по-трудно преодолими и това е така, защото хората вече се сблъскаха с множество мерки за съкращаване на разходите, които нямаха особен успех. Но просто няма друг начин.

 

В България действа валутен борд. Дали той е универсално решение, което може да се приложи и в Унгария?

 

Както показа кризата в Гърция или ако се върнем назад към 1992 г, точно преди да бъдат въведени Маастрихтските критерии и когато Великобритания, Дания и Италия, напуснаха общия валутен механизъм, единственият начин за поддържане на фиксиран валутен курс е силната фискална позиция. Безотговорните и независими национални бюджети, правят невъзможно поддържането на стабилна валута.

 

Вие в България имате добра фискална политика, имате и политическа стабилност. Ето защо валутният борд работи при вас. А освен всичко друго, това е път, който ви води към еврозоната, тъй като едно от основните изисквания за приемането на еврото е поддържането на валутна стабилност.

 

Това силно контрастира с опита на Унгария, където за последната година и половина, форинтът загуби 50% от стойността си срещу еврото, след десетилетие на практически стабилен валутен курс. Не виждам никаква полза от плаващите цени на валутите. Девалвацията на валутата е много краткотрайно лекарство. То води до инфлация и може би за много кратко време окуражава износа.

 

Всички ние се нуждаем от единния пазар. 80% от унгарския износ беше насочен към европейския пазар, още преди присъединяването на страната към ЕС. Така че ние сме напълно интегрирана, малка, отворена икономика. Но това, от което се нуждаем е стабилност. В международния бизнес нищо не е по-опасно от валутния риск. А ние искаме 27 страни да работят заедно, 28 много скоро /бел. ред. след присъединяването на Хърватия/. Ето защо еврото е жизненоважно за съществуването на Европейския съюз.

 

Отново ще дам пример с Унгария. Плаващият валутен курс не ние донесъл никакви ползи. Той води до фискални проблеми, проблеми за домакинствата, взели ипотечни кредити в чужди валути, проблеми за компаниите, които имат дългове в евро. Инфлацията е най-лошият възможен данък, защото от нея страдат най-вече бедните. Така че, ако можеш да вържеш валутата си към еврото, е по-добре да го направиш.

 

Д-р Петер Хейл е международно признат експерт по фондовете за развитие на Европейския съюз. 15 години е работил в унгарската държавна администрация, 13 от които на ръководни позиции. Той има богат опит по отношение на предприсъединителните програми на ЕС ФАР и ИСПА, както и на структурните и кохезионните фондове на ЕС. В момента той е директор на ConsAlt, консултантското подразделение на Altus Group. Завършил е Университета по икономически науки в Будапеща, където получава и докторска степен. Изучавал е също така Европейска интеграция в университетите на Хайделберг и Оксфорд.