Още в зората на мандата на това правителство се роди идеята проценти от енергийни компании да отидат на борсата. После по неясни причини бе даден заден ход и ето че с днешната дата бързата приватизация през борсата е сред мерките за справяне с кризата. И този път не само на енергийни дружества.

Министерство на икономиката и енергетиката и Министерство на финансите предвиждат на фондовата борса да бъдат предложени миноритарните дялове на държавата в 55 дружества. Част от тях са в електроразпределителните дружества, Свободна зона Пловдив, Транзитно-търговска зона Варна, Арсенал, Ломски мелници и други. За целта се предвижда първо да бъде създадена държавна консолидационна компания, която да обединява въпросните дялове.

Пред две седмици излезе и Стратегия за развитието на Българската фондова борса до 2012 г., в която също се предвижда възможност за листване на пакети от атрактивни държавни дружества.

От ясното досега, а то не е много, се разбира, че дружествата ще бъдат групирани в пакети и така пускани на капиталовия пазар. 

Има ли обаче рискове от обединяването на миноритарните дялове в един пакет, това ли е най-добрия вариант, ще съживи ли това родния капиталов пазар, който съвсем замря? С тези и други въпроси се обърнахме за мнение към Апостол Апостолов, бивш шеф на Агенцията за приватизация, експредседател на Комисията на финансов надзор и към момента преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси.

 

Съществува идея миноритарни дялове от държавни компании да се качат в пакет на борсата. Това ли е по-добрият вариант или пък проценти от отделните дружества индивидуално да бъдат листнати – за да има по-добър ефект както за държавата, така и за капиталовия пазар?

Това не е най-добрата идея, ако се търси максимизация на дохода. Предполагам, че по-голям ефект за резерва на държавата ще има продажбата на отделни дялове. Смятам, че е х убаво хората, които се опитват да направят това нещо, да се обърнат назад във времето. Може решението да не е най-правилно от принципна гледна точка, но през 2002 г. се промени Закона за приватизацията точно заради случая "ДЗИ". В договора за приватизацията на ДЗИ имаше една точка, че мажоритарният собственик, в случая Контракт холдинг, трябваше да листне ДЗИ на борсата. И понеже той се ослушваше, след като придоби контрола, направихме промяна в Закона и казахме, че там където държавата има най-малко 10% от едно дружество, може да инициира листване на борсата и подготовка на проспект за вторично предлагане. Няма да коментирам дали това е правилно или - не. Ако се търси бърза приватизация през борсата и се листнат тези предприятия, може би една промяна в Закона няма да навреди.

Индиректният вариант е този, който се предлага – един холдинг, който да стане собственик на тези дружества и самият той да се листне на борсата. Това не е невъзможно, въпросът е доколко ще е ефективно. Трудно ми е да преценя.

Какви рискове крие обединяването в един пакет?

Най-големият риск е да не се вземат достатъчно пари. В момента големият проблем е да се продадат тези дялове и да се вземат пари. Според мен, ако се иска, освен да се вземат пари, по някакъв начин да се даде и ликвидност на пазара, да се фокусира поне малко интереса към БФБ, този подход няма да е най-удачен.

Да, но нали това е целта – да се даде ликвидност на пазара и инвеститорите да погледнат отново към борсата.

Обединението в холдинг няма да даде най-добрия ефект. Защото в крайна сметка така се листва едно дружество. То няма да е чак толкова капитализирано, голямо, че да привлече някакъв стратегически интерес. Въпросът е спорен. Не виждам някакъв много голям ефект, който ще бъде постигнат, с изключение на пакетите от ЕРП-тата. Това ще е голяма битка, ако се направи. Но трябва да се пробва, ако се търси някаква по- далечна стратегическа цел, а не остане само като анонс.

Ако с дадено дружества нещо се случи, например изпадне в ликвидация или бъде закрито, какво се случва с дела му в този пакет и съответно с притежателите на акции от този общ пакет?

Нищо няма да се случи. Какво се случва с едно дружество, което фалира от системата на стандартен холдинг? Отива се към ликвидация, осчетоводява се и това се калкулира в стойността на акциите на холдинг. Тук драма няма. Инвеститорите ще бъдат ощетени дотолкова, доколкото цената на акциите на холдинга на борсата ще бъда по-малка.

Основният и най-съществен въпрос е да не се правят половинчати неща. Нека да се направи опит БЕХ, колкото и да е свещената крава, да качи на борсата част от тези дружества, на които е собственик, да се види какви решения взима общото събрание, какви пари се изразходват. Може би някои хора са пред дилемата: да, ама ако сега направим нещо публично, това няма ли в един момент да играе срещу нас? Да се надяваме, че към настоящия момент това не е въпросът, който стои на дневен ред.

Не е ли сравнително по-лесно и практично да се търси инвеститор за пакет от тези дружества не през борсата?

Какъвто и да е другият начин след това кой ще убеди, че по другия начин е платена цената, която сигурно ще е по-висока отколкото ако този пакет е бил предложен на борсата? Аз винаги давам за пример БТК. С това си изчерпвам аргументите. За мен борсата е най-доброто място, особено за едни такива миноритарни пакети.

Какъв ефект очаквате от подобен ход?

Много е важно кои ще са миноритарните дялове. Най-негативният за подпомагането на пазара е еднократен ефект – пускат се, продават се и с това се приключва. Важно е какъв интерес ще има към тези дялове от страна на стратегически и институционални инвеститори. Дали те искат да вземат и да формират портфейл, да продават, да търсят доход. Не мога да преценя. Това трудно някой може да го каже.

От кого зависи?

Зависи от качеството на продукта. Ако се предлагат качествени продукти, ще има по вече интерес, ако се предлагат боклуци, няма да има интерес. Не можем да накараме някой да купи нещо, ако то не е хубаво. Ако дружеството не работи добре, мениджмънтът не е добър, вие ще си купите ли акции от това дружество.

Все пак и държавата трябва да вземе окончателно решение.

То е точно така. Министърът на икономиката казва преди три месеца – БЕХ ще продава миноритарните пакети от дружествата от системата си. Миналата седмица зам.-министърът на икономиката излиза и казва, че няма да се продава нищо от енергетиката. Те си противоречат на 180 градуса. Има политическа воля, но под главата всичко е „ела ме ритни”.