Фрау Меркел, изглеждате ми бледа напоследък. Нужно ви е да почивате повече на слънце. Какво ще кажете за Гърция? А какво ще кажете за някой друг гръцки остров, който Германия да си купи?

Макар че горният текст е публикуван преди няколко дни в канадския Globe and Mail над името на финансовия министър на ФРГ Волфганг Шойбле, това разбира се е майтап на редакторите. „Решението на европейската дългова криза е да се продават активи. Какво бихте си купили: Акрополa, Лувърa, Колизеумa или Алхамбра?“

Извън кръга на шегата, икономическите проблеми са най-добрата среда за развитие на сепаратизма. Ще е странно, ако подобни тенденции не се засилят и в Гърция.

Има заплаха, макар поне засега скрита, Атина да загуби контрола върху някои от своите острови. Но противно на общото мнение, рискът се крие не във възможността Атина да продава острови на едро – а самите острови да „отплават“ от бреговете на Елада.

Черно слънце свети над Гърция

На петата година на рецесията, служебният премиер Пападимос вдига или въвежда нови 12 данъка – Тройката иска през 2012 г. в хазната да влязат 7.5 млрд. евро повече от данъци. Браншова организация очаква фалита на още 60 000 търговци на дребно през тази година. От новия пакет от 89 млрд. евро, който Гърция ще се бори да получи до началото на март, почти половината /39 млрд. евро/ ще отидат за рекапитализация на банковата система.

Към всичко това се прибавя и нова заплаха, която може да унищожи поминъка на стотици хиляди гърци и несъмнено ще засили недоволството на частния сектор от политиците в Атина. Установено е, че пред бреговете на Гърция – и то не къде да е, а в едни от най-известните туристически региони на Средиземноморската държава – има нефт.

Днес Атина е склонна да разработи находищата на черно злато, които ще облекчат поне частично финансовото й положение. Но ако се стигне дотам и така дребните частни собственици бъдат жертвани в безпрецедентната „национализация“ на трупания скришом и с десетилетия от политиците в столицата дълг, можем да прогнозираме, че не само платежоспособността – и политическата цялост на Гърция ще бъде поставена под въпрос.

Нефт има. Има и германски интереси

Наскоро Кипър с радост установи, че разполага с достатъчно нефт за следващите 200 години. Но отдавна е известно, че нефт има и пред бреговете на Гърция. Наскоро енергийното министерство обяви три концесии за проучване на нефт и газ в Йонийско море, където по предварителни оценки се крият 500 млн. барела нефт.

От приложената в германския вестник Handelsblatt карта се вижда, че концесиите засягат територията около островите Керкира /Корфу/, Кефалония и водите пред град Катаколо на полуостров Пелопонес.

Струва си да се отбележи, че остров Кефалония с площ около 780 кв.км. по време на Втората световна война е окупиран от войските на Оста.

На острова е имало силно военно германско присъствие, причинило една от най-ужасните масови екзекуции (на италиански войници) във Войната.

Исторически гръцките острови в Йонийско море са свързани с Италия и Венеция, макар че през изминалите столетия са преминавали в турски, френски и английски ръце.

Германия на Хитлер също се поддава на Средиземноморското очарование, както се вижда от приложените архивни фотографии.

През 1942 г. германско списание пише: „На плажа на Егейско море. Германската армия урежда забавления за ранени и болни от тропически болести в една здравна станция“.

Днес остров Кефалония, както и съседният Закинтос, са от първостепенно екологично значение – те са място на хвърляне на яйца за световно застрашената морска костенурка Caretta caretta; туристическият бранш вече се е възползвал от този факт и островите печелят все по-голяма популярност.

Но трудното съчетание между туризъм и природа, което ще стане почти невъзможно, ако към него се добави и добивът на петрол, не плаши гръцкото Министерство за околна среда, енергетика и промяна на климата. „Имаме основания за оптимизъм – имаме петрол“ - казва висш служител в него. Кой ще разработва този петрол? Това все още е тайна, но е показателно, че германска бизнес медия разпространява първа новината за гръцкия нефт.

Цената на 6% от гръцкия дълг

Според сеизмичните изследвания, запасите на петрол в Йонийско море се оценяват на общо 500 млн. барела, намиращи се на дълбочина 2400 – 4000 метра. Най-много петрол има в залива Патрас до Кефалония – над 200 млн. барела. Находището до град Йоанина, срещу Корфу, вероятно съдържа 50 – 80 млн. барела. В съседна Албания вече е открит нефт.

Гърция има традиции в нефтодобива. През 1973 г. във водите на остров Тасос в Егейско море бяха открити нефт и газ. Нефтеното поле Принос през 1980-те покриваше над 10% от търсенето на нефт в страната – но вече е почти изчерпано.

Туристи твърдят, че плажовете пред град Кавала срещу остров Тасос са замърсени, но официалните измервания не виждат нищо нередно. Други гръцки институционални изследвания сочат, че замърсяването на Егейско море се дължи единствено на геополитическото пренасочване натам на целия търговски морски трафик на Турция (което не е чудно, щом Турция призна, че през 1990-те умишлено е причинявала горски пожари в Гърция).

А в Йонийско море вероятно има четири пъти повече нефт, отколкото в Егейско море. Говори се, че много нефт има и южно от остров Крит – но за добива му все още не се говори, тъй като преди това трябва да се уточнят икономическите морски зони със съседните Либия и Египет.

Според Джанис Маниатис, държавен секретар в енергийното и екологичното министерство, Гърция определено не е Саудитска Арабия, но в бъдеще ще може да осигурява една трета от въглеводородите от собствени източници. Натискът върху платежният баланс ще намалее – мисли държавният чиновник.

Като по поръчка, германски анализатори уточняват, че ако Гърция се върне към драхмата и излезе от еврозоната, тя няма да може да осигури вноса на енергия и храни и в страната ще настъпи хуманитарна криза. Натрапва се изводът – друго щеше да е, ако Гърция разработваше нефта си.

Наивно е да се мисли, че ако посегне на своите нефтени ресурси, Гърция ще може да реши дълговите си проблеми. От разрешението до приходите лежат десет години. А ако трите концесии в Йонийско море и криещите се в тях може би 300 млн. барела бъдат изцяло разработени, Гърция ще получи между 11 и 15 млрд. евро, т.е. 6 – 9% от държавния си дълг.

Гърция продава имоти за 25 млрд. евро

Доскоро гръцките власти с византийска ловкост се отклоняваха от въпроса за приватизацията, но вече са притиснати до стената: техните спасители настояват до 2015 г. държавни активи за 50 млрд. евро да намерят частен собственик.

Ако тази истинска разпродажба се осъществи, ще станем свидетели на най-големия приватизационен процес в западната история. Експерти считат, че Гърция притежава имущество за около 300 млрд. евро, т.е. приблизително колкото е дългът й.

От планираните 50 млрд. приходи от приватизация, 25 млрд. евро трябва да дойдат от недвижими имоти частна държавна собственост. В момента публични компании за недвижими имоти и министерствата управляват над 70 000 такива имота. Приватизационната агенция Hellenic Republic Asset Development Fund ще ги оценява и реализира, евентуално и като портфейли. Засега нямаме информация как напредва този процес.

И все пак: как се управляват 6 000 острова?

Преди половин година турският „Заман“ публикува очаквана сензация: шефът на най-голямата строителна компания на Турция, милиардерът Фикре Инан, искал да си купи поне три гръцки острова: Лихнари, Калцоници и Микри Аморгос. Бил готов да плати за тях 20 млн. евро и да инвестира още 80 млн. евро в туристически обекти на тях.

Общо интересът на турски бизнесмени бил за 50 гръцки острова пред бреговете на Турция, което щяло да отвори на Анкара вратите за присъединяване към Европа – продължи да раздухва „Заман“.

Oще година по-рано гръцкото правителство излезе с официална позиция, че няма да продава островите си. „Ценим тези острови и това да ги продаваме не стои под въпрос. Това няма да ни помогне“ - заяви през май 2010 г. бившият гръцки премиер Георгиус Папандреу.

Но Папандреу вече не е на власт. Интересното е, че той каза това през май 2010 г. не в отговор на турските закачки, а като реакция на изказвания на двама германски депутати. От единия, Франк Шефлер от мизантропската /според мен/ партия FDP нещо такова може да се очаква, но Марко Вандервиц от управляващата партия CDU отиде още по-далеч.

“Ако ще помагаме икономически на Гърция, ще поискаме нещо в замяна ... няколко острова, например, могат да дадат решението”. Явно апетитите по Южните морета в Германия са още живи ...

И все пак: колкото и да сме подозрителни към банкерското минало на новия премиер Лукас Пападимос, засега вероятността Атина да продава островите си, за да удовлетвори външните кредитори, пък било те и германци, изглежда твърде малка.

По-голяма заплаха Атина да се раздели с островите си идва от самите тези острови. Туризмът формира близо 18% от БВП на Гърция – или почти 40 млрд. евро, като дава работа на близо 900 000 души. Частните предприемачи в туризма нямат особена връзка с политиките, стоварили тонове дълг върху плещите на гръцкото население.

В туризма все още е възможна старата схема: гърците се радват на добър живот и притежават обектите и капитала, а множество емигранти работят за тяхна сметка. Дори и днес по живота на някой гръцки остров е почти невъзможно да се разбере, че страната е в криза.

Трудно е да си представим каква ще е реакцията на частните предприемачи, ако поминъкът им бъде погубен – например заради добив на нефт с мотива, че страната е пред фалит и има нужда от пари. Или пък продавайки стратегически обекти на чуждестранни корпорации, с които дребният собственик в съседство няма да може да се състезава.

Не на последно място, самата Гърция дава уникален пример за сепаратизъм. Атон, или Света гора, от вече 100 години официално е самоуправляваща се монашеска общност. Гръцката конституция потвърждава автономията на третия рог на полуостров Халкидики с площ 335 кв.км. „според древни привилегии“.

В страна, където всеки къс земя е история, не е трудно и други места да се позоват на древни привилегии – например предвиденият за нефтодобив Катаколо, в непосредствена близост до мястото на древните Олимпийски игри. Още повече Керкира или Итака.

Икономическите последици за Гърция от германската окупация през Втората световна война са опустошителни, но те са само началото на гръцките страдания, прераснали в Гражданската война, свършила чак през 1949 г. А от 1967 г. до 1974. Гърция се управлява от военна хунта.