Значителен спад на БВП през второто и третото тримесечие на настоящата година очакват икономистите на УниКредит БулБанк, като по този начин ревизират  първоначалните си прогнози за икономиката на страната в условията на глобалната криза. В конкретни цифри понижението за тази година ще бъде с 6% , а през 2010 година Брутният вътрешен продукт ще спадне с нови 3%. Виждането на банкерите е, че най-лошото за българската икономика предстои.

 

Драстичното влошаване на индикаторите на бизнес климата у нас е базата, върху която са построени тези прогнози. На годишна база индустриалното производство пада със 17.7% . Продажбите на дребно на годишна база се движат с отрицателен ръст за последните 7 последователни месеца.  Ние не очакваме скорошно обръщане на този тренд и прогнозираме, че индивидуалното потребление ще има отрицателен принос към ръста на БВП както през 2009, така и през 2010 година, каза Кристофор Павлов от УниКредит БулБанк.

 

Спадът с 85% на чуждестранния капитал за първите 4 месеца на годината ще се отрази по-тежко върху българската икономика, отколкото върху останалите нововъзникващи пазари в Европа, тъй като местният частен сектор финансираше растежа си през последните години предимно с чужд капитал. Голям е дисбалансът между вътрешните инвестиции и спестяванията, посочи още банкерът.

 

Ефектът на облекчение от спадащата инфлация се компенсира от увеличаващите се разходи за обслужване на кредити и рязкото влошаване на пазара на труда. Това пречи на очакваното нарастване на потребителските разходи, което би могло да смекчи остротата на протичащия спад в икономиката, смятат още от УниКредит БулБанк.

 

В контекста на фиксирания курс на българската валута, дефлационните сили ще увеличат интензивността си. Индексът, отчитащ базисната инфлация, ще започне да потъва по-бързо с ескалирането на спада в икономиката през втората половина на годината. Дефлационните сили допълнително ще черпят подкрепа от спада в международните цени на енергоресурсите, който се пренася във вътрешните цени на електроенергията и газа със значително забавяне във времето, поради спецификите на договора между Булгаргаз и Газпром. Едновременно с това ще е налице инфлационен натиск, свързан с административно регулиране на цени в началото на следващата година, когато процесът на хармонизация на акцизите се очаква да получи пореден тласък.

 

През последните месеци в България е предприето най-голямо разхлабване на фискалната политика в сравнение с останалите държави в региона, посочиха експертите на УниКредит БулБанк. Разхлабването на финансовата политика се изчислява на 4% от БВП. Ако това действие като ефект е било насочено към българската икономика, то не е било абсорбирано от нея, показват наблюденията на банкерите. Значителна част от средствата отидоха в проекта АЕЦ Белене, което ги прави стимули за руската, а не за българската икономика.

 

Ще се наложи спешно оптимизиране на публичните разходи в момент, в който икономическата активност е намаляла. Добрите страни на кризата са редуцирането на дефицита по текущата сметка , тъй като след края на глобалната криза това ще бъде нещо, което ще се толерира от инвеститорите. Възможността за промяна на сега действащия неустойчив модел на икономическия растеж, който се характеризира със силна зависимост на притока от външно финансиране, е вторият плюс на кризата, според Павлов.

 

Според него трябва да има промяна на стимулите в икономиката по начин, който ще направи възможно прехвърляне на производствени ресурси от сектори, ориентирани към вътрешното търсене, които се характеризират с редуциран потенциал за по-нататъшен растеж, към експортно-ориентирани производства и по-конкретно към производства на средно и високотехнологични продукти, характеризиращи се със средна и висока добавена стойност и ниска трудоемкост и енергоемкост.

 

От банката са обнадеждени след заявките за реформи, които новоизбраното правителство се амбицира да извърши. В същото време обаче ефектите от тях ще проличат едва след 7-8 години.

 

Икономическите ни прогнози са изготвени не само от екипа в България, но и с колегите от Милано и Виена, посочи Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на институцията.  Според него секторът на недвижимите имоти и финансовия сектор няма да бъдат същите двигатели на растежа при възстановяване на икономиката. Те ще се възстановят, но не до този хиперентусиазиран статус на бързи печалби и висока рентабилност.

 

Положителните страни на кризата са, че сега всеки преоценява ефективността на бизнеса си, начина, по който печели, начина по който харчи и взема заеми, за да се пренастрои на един по-високоефективен и рационален режим.

 

Според Хампарцумян ако не се промени тенденцията на ниска производителност на труда, перспективите за устойчиво дългосрочно забогатяване у нас няма да се подобрят. Той посочи, че в момента има работни места, които не могат да бъдат защитени, като пример е текстилната индустрия, където всеки опит за защитаване на работни места, е безперспективен. Трябва да се защитават работни места, които са стратегически важни.

 

Извън темата за кризата в България, банкерите от УниКредит БулБанк теоретизираха и върху световните процеси. Възможно е цената на капитала на водещите банки по света да се удвои. Ако по същата логика той се удвои и за българските банки, от 12 %, пропорцията за нас може да отиде на 24%. В този смисъл не е коректно да се правят директни аналогии между ситуацията в банковия сектор по света и унас.

 

В момента българският банков сектор споделя част от бремето на кризата – спадът в печалбите на банковата система се задълбочава и най-ниските стойности на печалбата, ако изобщо има печалба, ще бъдат отчетени догодина.