Страшно беше времето след банкрута на Lehman Brothers през 2008 г.: индексът VIX, измерващ волатилността на фондовия пазар, се покачи до почти 60 пункта (днес е под 18). Но още по-страшно е да знаем, че отново ще се върнем там някой ден. Такъв е пазарът: неочакваният хаос е неговият закон – споделя писателят и теоретичен физик Марк Бюкенън, колумнист на финансовия сайт Bloomberg.
От десетилетия икономистите се чудят на какво се дължи тази „ексцесивна волатилност“ на пазара – тоест защо цените се движат нагоре и надолу по-рязко, отколкото би следвало, ако те се ръководеха само от промени във фундаменталната стойност на активите. Вече рутинно се случват неща като сривът в черния петък на 1987 г. или скорошния „флаш краш“ на 6 май 2010 г.: шокови събития, които сякаш идват от изневиделица.
Все пак природата на този хаос може би не е толкова мистериозна, както изглежда. Погледнат от правилната перспектива – тоест не от гледната точка на официалната икономическа теория – хаосът изглежда естествено следствие от една пазарна игра, която често подлъгва инвеститорите да си мислят, че знаят правилата й.
Един прост мисловен експеримент пояснява за какво става дума. Авторът е Брайън Артър, който през 1994 г. работеше в Станфордския университет. Представете си студентски бар с музика и евтино пиене всеки четвъртък вечер. Разбира се, много студенти искат да отидат точно тогава. Проблемът е, че мястото е тясно и ще се получи хубава вечер само ако 60% или по-малко от студентите отидат. В противен случай те ужасно ще се потят и блъскат в навалицата. И така всяка седмица студентът е изправен пред трудното решение: да направи това, което повечето от останалите няма да направят. Няма шанс за измама – всеки студент взема решение по едно и също време.
Теорията на игрите
Традицията е икономистите да анализират ситуации като тази с помощта на теорията на игрите, която се опитва да обясни стратегическите взаимодействия. Приема се, че всеки студент сериозно ще обмисли коя е най-добрата стратегия и ще отчете, че всички ще направят същото: всеки ще вземе под внимание действията на останалите. С този метод обаче проблемът за бара е хлъзгав. Дедуктивното мислене /от общото към частното/ не може да даде най-доброто решение, тъй като ако някой избере едно „най-добро решение“, или всички студенти ще отидат на бар, или всички ще се останат в къщи, като и в двата случая ще са нещастни. Така че стриктното обмисляне отпада.
Възползвайки се от постиженията на психологията, Артър твърди, че хората вместо оптимални ще вземат по-практични решения, като се ръководят от прости правила или хипотези. Например някой ще си помисли: „миналата седмица беше претъпкано, тази седмица ще е по-празно“ - и ще отиде. Друг ще помисли другояче: „две поредни седмици беше пълно, сякаш и сега ще е тъпканица“ - и ще си остане вкъщи. Психолозите показаха, че хората най-често вземат решения, като следват няколко подобни мисловни теории и се придържат към онази от тях, която в последно време е работила най-добре.
Ако за гатанката с бара се помисли от този ъгъл, лесно може да се изчисли каква ще е посещаемостта на популярните нощни заведения в различните вечери. С помощта на компютърна симулация Артър е изследвал как една група хора може да използва различни теории кога да ходи или да не ходи на бар, учейки се от проби и грешки. Много бързо седмичната посещаемост на бара в компютърния модел се е стабилизирала около оптималните 60%. Но – и това е важното – броят на посетителите не се е заковал на 60%. Вместо това той се колебае над и под тази стойност на случаен принцип, тъй като хората сменят тактиката си от седмица на седмица, в отговор на другите, които също сменят своята.
Отбележете, че тук няма „равновесие“ от вида, който икономистите често очакват. Няма баланс, към който нещата да се стремят и да замръзват на него. Много изненади възникват от изцяло статичната ситуация: хората просто се опитват да решат един и същ проблем седмица след седмица.
Да, готина задача, и какво от това?
С няколко малки изменения, същата игра може да се използва за описване на фондовия пазар. Заменете „отивам на бар“ с „купувам“ и „оставам си вкъщи“ с „продавам“. Да предположим, че разликата в броя на купувачите и продавачите движи цената нагоре и надолу. Тогава играта в бара започва да прилича на онова нещо, което Джон Мейнард Кейнс имаше предвид, когато каза, че пазарите приличат на конкурс за красота, на който хората се мъчат да познаят коя дама ще бъде избрана от мнозинството за най-красива. На пазарите, твърди Кейнс, ние „трябва да използваме нашата интелигентност, за да предвидим какво средното мнение очаква да бъде средното мнение“.
Екологични модели
Сега, две десетилетия след като беше измислена, смисълът в играта на бар изглежда даже по-дълбок, отколкото някой можеше да си помисли тогава. Стъпка след стъпка, няколко физици, компютърни специалисти и икономисти трансформираха този куриоз във вероятно най-реалистичния модел за пазарите. Тези модели гледат на пазара като постояннно еволюираща екосистема от инвеститори, които се стремят да спечелят на базата на стратегии, които те усъвършенстват, докато се учат или поне се мъчат да се поучат от миналото. Освен другото, тези екологични модели предполагат същите „ексцеси“ в измененията на цените, както и спорадични кризи, каквито виждаме на пазарите.
В действителност пазарите разбира се често понасят удари от външни събития като банков фалит или политическо изявление. Но в тези модели катастрофални пазарни сривове могат да възникнат от нищото: от нищо повече от случайна концентрация на инвеститорски стратегии – подобно на тълпа сходство в мислене и поведение. Има периоди, в които много пазарни играчи интерпретират моделите по еднакъв начин. В резултат на това те реагират сходно и съгласувано – макар и по начин, който никой не е очаквал предварително.
Това естествено стадно поведение води до т.нар. дебела опашка на пазарите: статистически термин, обозначаващ уязвимостта за големи сривове или ралита в рамките на минути, часове и месеци. Това също така води до много на брой по-недоловими, но реалистични характеристики на реалния пазар, например неговата „дълга памет“ - един епизод на висока пазарна волатилност, който може да се помни до 10 години занапред. Нито едно от тези неща не е естествено следствие от традиционните равновесни модели.
Разбира се, никой, който работи според тези модели, не може да очаква те да му предложат нещо повече от размазана фотография. Но снимката постепенно става по-отчетлива; правим първата крачка в разглеждането на последиците от реалното човешко поведение в цялата му адаптивна, изменчива и не съвсем рационална прелест. (Повече подробности за тези пазарни модели има на блога на автора Марк Бюкенън).
Според физика, нито една теория за пазарите няма да стигне до финален набор от елегантни уравнения, каквито често срещаме във физиката. Да разбираш пазарите, също както и да разбираш еволюцията или климата, означава да работиш с приблизителни стойности, с добри но съдържащи грешки модели, да изследваш всяка схема, която би ти помогнала да видиш логика в тази толкова хаотичната и изменчива реалност. Дори тя да започва като някаква глупава задача за бар.
Марк Бюкенън /Mark Buchanan/ е автор на книгата “The Social Atom: Why the Rich Get Richer, Cheaters Get Caught and Your Neighbor Usually Looks Like You”
От английски Димитър Събев
Коментари
0