Световната икономика се намира във втората година на възстановяване след дълбока рецесия, причинена от най-опустошителната финансова криза след Голямата депресия. По време на най-тежката фаза на кризата, когато финансовите удари заплашваха да срутят световната икономика, политиците и в развитите, и в развиващите се страни се изправиха пред общи предизвикателства. Създаде се всеобщо чувства за спешност, а отговорите, които последваха, бяха силни, навременни и стимулиращи. Политическото сътрудничество се оказа от съществено значение за предотвратяването на по-дълбоко гмуркане и послужи като основа за последвалата стабилност и растеж.

През последните месеци обаче чувството за обща цел избледня. Появиха се и се нагнетиха напрежения по отношение на икономическата политика, което потенциално застрашава способността ни да намерим глобални решения на глобалните проблеми. Един от източниците на напрежение е неравното икономическо възстановяване. Някои икономики напълно покриха загубите си, други продължават да изпитват трудности. В дълбочина обаче напреженията се пораждат от липсата на ясна рамка, която да гарантира, че националните политика вземат предвид взаимовръзките между отделните страни и интересите на международната общност като цяло. Съответно, най-важното предизвикателство за политиците от цял свят е да работят заедно за постигане на положителен изход за всички, а именно стабилно глобално икономическо развитие, което е балансирано, устойчиво и по-малко податливо на кризи.

Глобалното сътрудничество в името на възстановяването е особено трудно поради факта, че възстановяването върви на две скорости. Ръстът в развиващите се икономики далеч изпреварва този в развитите. Тези различия частично се дължат на дългосрочните разлики в потенциала на растеж между тези две групи страни, но в значителна степен отразяват и слабото възстановяване в развитите икономики. Като цяло развитите не са се върнали до нивата на производство преди кризата, а реалният БВП остава далеч от предкризисните нива. В развиващите се икономическата активност напълно е възстановена, а производството е на път да достигне предкризисните нива. В някои икономики кризата почти не е оставила отпечатък. От началото на 2005 г. досега реалното производство в Китай се е увеличило с над 70%, а в Индия – с около 55%.

В САЩ рецесията официално приключи в средата на 2009 г. и ръстът през четвъртото тримесечие на 2009 г. и първото на 2010 г. беше относително силен. Повечето от този ръст обаче се оказа резултат на временни фактори като фискални стимули и подобни. От второто тримесечие на годината ръстът спадна до 2% на годишна база, което според оценките на Фед и недостатъчно, за да бъде реализиран потенциален растеж и съществено намаляване на безработицата. През последните 18 месеца безработицата трайно се задържа около 10%, с 5% повече от преди кризата. От 8.4 млн. американци, загубили работата си в пика на кризата, едва 900 хиляди са си намерили нова.

И тъй като финансовата криза се зароди в САЩ и другите развити страни по-слабото им възстановяване в сравнение с развиващите си не е напълно неочаквано. Това, което е ясно, е че различните позиции на развити и развиващи се пазарни икономики изискват различни политически подходи.

Нека да обърна по-специално внимание на САЩ. Както вече казах, безработицата в САЩ е висока и като се има предвид бавното възстановяване, ще остане висока задълго. Макар и очакват да започне да спада догодина, не можем да изключим отначало да се покачи още, което допълнително да постави под риск възстановяването.

Инфлацията спадна значително, а допълнителна дефлация може да попречи на възстановяването. Именно поради това Фед реши, че е необходима допълнителна политическа подкрепа.

Фед поддържа лихви близки до нулата за федералните фондове от декември 2008 г., което означава, че са необходими и други средства. Фед купува съкровищни и други бонове в големи обеми от декември 2008 г. до март 2010 г., което се оказа от полза и стабилизира икономиката и подкрепи възстановяването. В допълнение Фед реши да изкупи още облигации, като целта е да се заздрави възстановяването, да се стимулира създаването на нови работни места и да се намали риска от допълнителен спад в инфлацията.

По същество смятам, че използването на термина количеството улеснение за описването на така водената политика от Фед е неподходящо. Той се отнася за политика, която има за цел да повлияе на банковите резерви, какъвто не е случаят сега. Изкупуването на ценни книги влияе на лихвите им и така чрез инвеститорските портфейли върху много по-широк кръг активи. Този инструмент ще се ползва в съответствие с икономическите условия, като Фед ще преразглежда редовно изкупуването и ще променя програмата, за да постигне целите си.

Стойността на долара се менеше значително в хода на кризата под въздействието на различни фактори. Фед вярва, че като се има предвид важността на долара в световната финансова система, трябва да води политика към глобален растеж и ценова стабилност в САЩ.

Глобалното възстановяване на две скорости означава, че се прилагат и два различно подхода от двете групи страни. За съжаление различията се задълбочиха и някои представители на развиващи се икономики твърдят, че политиката на САЩ има негативен ефект върху техните икономики. Една от точките на сблъсък са валутните курсове.

Валутните курсове са неточни, защото властите в някои развиващи се пазарни икономики се месят на валутните пазари, за да предотвратят или забавят точната оценка на техните валути. В същото време по време на кризата именно развиващите се страни натрупаха огромни валутни резерви, възлизащи на над 5 трилиона долара, около 6 пъти повече от преди десетилетие. Половината от тези резерви, или 2.6 трилиона долара са държат от Китай.

Като се имат предвид ползите от пазарното определяне на валутните курсове защо представители на много развиващи се пазари се противопоставят на реалното оценяване на техните валути в съответствие са пазарните фундаменти? Принципният отговор е, че подценяването на валутата е с оглед на дългосрочната стратегия за износ и развитие. Тази стратегия обаче в течение на времето има отрицателен ефект както върху практикуващите я страна, така и върху световната икономика.

Или накратко казано ребалансирането на икономическото развитие трябва да остане обща цел за развити и развиващи се пазарни икономики, тъй като глобалното възстановяване на две скорости не може да бъде устойчиво.

 

* Извадки от реч на председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке на конференция на централни банкери във Франкфурт.