Бум на безконтактните плащания с банкови карти се очертава тази есен. Модерната технология не изисква физически контакт между картата и ПОС устройството в търговския обект, а е достатъчно само да бъде доближена до терминала, за да се извърши плащане.

Целта е максимална бързина на трансакциите. Те се извършват на практика в офлайн режим без авторизация и затова до момента се предлагат само за малки суми до 50 лева.

Вече редица търговски обекти, главно големи вериги за хранителни стоки, масово инсталират ПОС устройства с четец за безконтактни плащания, като очакванията са те да намалят опашките и да увеличат употребата на банкови карти.

Безконтактните пластики имат специална микроантена, която позволява извършването на плащането. Според експерти този вид трансакции са не по-малко сигурни от останалите. Според правилата за сигурност на банките при извършване на плащането пластиката трябва да остане в ръцете на картодържателя и няма нужда да я предоставя на продавача. Задължително трябва да се свери платената сума. Ако сметката е на стойност над 50 лв., се изисква въвеждане на ПИН.

В бъдеще се очаква освен чрез картата плащането да се извършва директно чрез допир на мобилния телефон.

Освен безконтактните плащания все по-голяма популярност у нас ще добиват т.нар. мобилни плащания, при които телефонът се използва вместо банкова карта. Необходимо е въвеждането на съответния код за плащане, който се генерира извън телефона. Удобството е, че в GSM апарата могат да се визуализират всички ползвани от потребителя банкови карти.

Бавно, но славно

Новите технологии при плащанията добиват популярност у нас, макар и бавно, става ясно от статистиката. Например безтаксовото плащане на данъци, такси, глоби с банкова карта през ПОС в държавните и общинските учреждения е с оборот от едва 4-5 млн. лв. на месец, съобщи шефът на "Борика Банксервиз" Любомир Цветков.

Услугата бе въведена от Министерството на финансите по настояване на бизнеса заради твърде високите банкови такси за превод към бюджета. До момента в страната са инсталирани към 1400 ПОС терминала в бюджетни институции, като процесът върви към насищане според Цветков. Въпреки че трансакциите са безплатни за гражданите и фирмите за всяка от тях хазната превежда на банките по 50 ст.

С всяка изминала година българинът все повече прави плащания с банкова карта през ПОС, става ясно пък от статистиката на БНБ. За една година стойността на тези трансакции е скочила от 1,7 млрд. лв. на близо 2 млрд. лв., което е ръст с 16%, сочат последните данни, които са към края на юни т.г.

ПОС устройствата в страната са се увеличили с около 5000 само за година и към края на юни общият им брой достига 70 918, а търговците, които ги ползват, са 41 732. Това е с около 1/4 или с приблизително 8000 фирми повече в сравнение с юни 2012 г.

Освен това средната стойност на трансакцията през ПОС значително е намаляла през последните 3-4 години - от 120 - 130 лв. на 86 лв. за 2012 г., което според Цветков означава, че картите се ползват за все по-малки покупки.

Банкоматите освен за теглене на пари все по-често се ползват за по-нестандартни операции като например за внасяне. Ръстът на тези трансакции за една година е около 25% - от 19,6 млн. лв. на 23,5 млн. лв. И плащанията през банкомат набират скорост. Стойността им за една година е нараснала от 52 млн. лв. на 67 млн. лв.

Българинът тегли от банкомат средно по 152 лв. на трансакция, става ясно още от платежната статистика на БНБ за първото полугодие на 2013 г. За сравнение през първото шестмесечие на миналата година средната сума е била малко по-ниска - 145 лв.
За половин година на родните 5891 банкомата са регистрирани близо 55 млн. операции по теглене на пари. Тяхната обща стойност е близо 8,4 млрд. лв.

Банките връщат пари до 21 дни

По данни на международните картови организации кражбите при извършване на картови трансакции у нас възлизат на около 0,05% от стойността на плащанията. За шест месеца това прави около 5 млн. лева.

Експертите са категорични, че измамите стават почти в 100% от случаите на банкомат, а не на ПОС терминал.

Как да постъпим, ако станем жертва на измамници, които копират банковата ни карта? Ако човек установи, че от сметката му са източени пари, веднага трябва да съобщи на банката издател, която е длъжна веднага да блокира картата. След това се подава жалба до трезора за оспорване на трансакцията. Той е длъжен да възстанови на клиента парите изцяло най-късно до 21 дни, като паралелно с това започне собствено проучване на случая.

Ако клиентът е действал добросъвестно и е спазвал указанията за използване на картата, цялата открадната сума би трябвало да е за сметка на банката. Но ако се окаже, че на гърба на картата си е записал нейния ПИН с неизтриваем маркер, тогава трезорът може да откаже да плати откраднатата сума.