Сериозни проблеми на пазара на труда, огромна външна задлъжнялост и ръст на лошите кредити разклащат баланса на българската икономика според Европейската комисия.

Днес ЕК публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември като показващи признаци на макроикономически дисбаланси.

Комисията очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни - Белгия, България, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Холандия, Финландия, Швеция и Великобритания, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция.

За тези страни на 29 май Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси.

Според ЕК България трябва да приложи широк пакет от мерки за справяне със сериозната структурна безработица, която застрашава икономическия растеж. Българският трудов пазар е пострадал много силно от кризата. Компаниите масово са закривали работни места, вместо да намаляват заплати, в резултат от което заетостта в страната е сред най-драстично падналите в ЕС.

Безработицата е концентрирана сред уязвими групи като младите и нискоквалифицираните, а расте и делът на дългосрочно безработните. Всичко това застрашава икономическия растеж на България.

От Комисията препоръчват сериозни усилия, включващи мерки на пазара на труда и в регионалната политика, както и образователна реформа, като предупреждава за възможен риск от загуба на конкурентоспособност заради сравнително бързия растеж на цената на труда.

Освен проблемите на пазара на труда в доклада се посочва високата външна задлъжнялост на страната. Въпреки че държавният дълг е вторият най-нисък в ЕС, то корпоративната задлъжнялост на нефинансовия сектор буди тревога. За решаването на проблема ЕК препоръчва привличане на повече капитали в производството и по-добро усвояване на парите от еврофондовете.

В доклада като сериозен проблем се посочват и високите на нива на лошите и преструктурирани кредити в банковата система на страната. Българският финансов сектор е запазил стабилността си въпреки кризата, но на цена на много ниска възвращаемост на капитала, което според ЕК излага на риск кредитирането и перспективите за икономическия растеж.

В две държави членки - Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси.