Ако борсата в София направи 15 - 20% ръст в рамките на период от шест месеца, това ще привлече интереса на инвеститорите и пазарът отново ще се събуди. Възможно е това да се случи през втората половина на следващата година, когато се очаква да има яснота и по въпроса за новия собственик на борсата.

Това анализира в интервю за DarikFinance.bg Николай Ялъмов, председател на Борда на директорите на Финансова Група Капман.

Според него може да се очаква, че и реалният бизнес ще се съвземе от кризата през следващата година, а част от блокираните в депозити пари може да се насочат и към други инвестиции.

Как бихте определил състоянието на борсата в момента?

Борсата страда от тотална липса на интерес. Причината за това не е една. На първо място е липсата на държавна политика, на следващо - липсва инвеститорския интерес и не на последно място, състоянието на бизнеса в момента е такова, че се отразява и на борсата.

Едно от нещата, които дори бяха залегнали в предизборната програма на управляващите и по-конкретно в икономическата й част, беше, да се създадат условия за дългосрочните инвеститори в нашата финансова система, каквито са например пенсионните компании, да не инвестират всичките си средства в чужди финансови инструменти, а да имат интерес да инвестират в България. Това са краткосрочните мерки.

Второто нещо, което също бе залегнало в предизборната програма и също към момента не е факт, е свързано със  Сребърния фонд и възможностите за управление на средствата в него. Той, на фона на подобните структури в европейските държави, е ако не е единственият, то поне е един от много малкото, на които е забранено да инвестират в книжа на местни компании, търгувани на фондовата борса.

Този фонд така или иначе в момента е абсолютно пасивен. Той дори не се управлява - парите стоят на съхранение в централната банка. За промяна в правилата, по които да инвестира Сребърния фонд, бе заговорено отново преди около година, когато трябваше да се сглоби бюджета. Като вторичен фактор бе споменато, че може би ще има някаква квота, процент, който ще се инвестира в акции.

Основният мотив, както и при приватизацията на тези 33% от електроразпределителните дружества, бе друг, а именно - държавата да реализира приходи. Едва като вторичен фактор бе споменато, че може би ще има някаква квота, процент, който ще се инвестира в акции.

Това не е глобална политика за развитие на фондовия пазар, респективно на небанковия финансов сектор в България. Подтика към тези действия е друг и той веднага получава обратна съпротива. Включително, ако си спомняте, за Сребърния фонд имаше съпротива на ниво Европейски съюз.

Както казах, третият фактор, поради който нивото на капиталовия пазар е такова в момента, е бизнесът в България. Бизнесът го няма. Имайте предвид, че при големия срив фондовият пазар в България бе най-потърпевш на фона на всички останали европейски пазари. Цените на акциите паднаха с близо 90%. Това е много тежък шок за всички. Само си представете, че сте имали експозиция от 100 лв. в акции. Това означава, че за една година експозицията ви е останала на стойност 10 - 12 лева.

Компаниите също изгубиха вяра. Част от тях се опитаха да вдъхнат у акционерите си надежда обявявайки програми за обратно изкупуване на процент от капитала си през борсата с ясна и категорична позиция, че акциите им са подценени, което е факт. Но като цяло това не подейства.

Бизнесът като цяло в България е в тежко състояние. Виждаме го от състоянието на Брутния вътрешен продукт, от безработицата. Фондовият пазар е черешката на тортата в една икономика. Проблемът е, че торта я няма. Черешката си стои и чака.

Да разбирам ли, че в такъв случай сте песимист, че нещата могат да се оправят в близко бъдеще?

Не съм песимист в никакъв случай, защото ако бях песимист, нямаше да съм тук. По-скоро ако приемем чисто теоретично, че една трета от тези 34 млрд. лв. депозирани в банките средства от гражданите и фирмите, са български пари, може да се очертае тенденция, при която бизнесът рано или късно малко по малко ще започне да вдъхва доверие в инвеститорите и да привлече на капиталовия пазар една част от депозираните средства.

В крайна сметка минахме през три години на преструктуриране на бизнеса. Който не можа да се справи- фалира; който успя да се преструктурира - оцеля. От тук нататък бизнесът е като река - той търси по-малкото съпротивление и върви напред.

Положителна тенденция задават новините през последните шест- седем месеца, че няколко големи чуждестранни компании отварят производства в България. Покрай големия винаги се появяват и възможности за малък бизнес. Гръцкият бизнес в немалка степен се ориентира към Южна България. Друг е въпросът, че ще има нужда от време да заработи.

В един момент тези тенденции вероятно ще надделеят над всеобщата песимистична картина.  За това и през 2013 година се очаква ръст. Банките в момента са изцяло агресивни  да кредитират.

И още нещо. Когато говорим за тези 34 млрд. лв. депозити, виждаме, че лихвата им пада, върви надолу. Банките в момента са изцяло отворени да кредитират. Най-вероятно в момента, в който борсата покаже един ръст от 15 - 20% за шест месеца, една малка част от хората ще се обърнат към борсата, а след тях ще дойдат и другите. Колкото и да е странно, от тези нива, в които се намираме в момента, не само че е напълно възможно, а ми е и изключително логично това да се случи.

SOFIX бе на ниво 1 500 пункта, след което падна на 280 пункта, закрепи се и вече три години върви в рейнджа 330 -  270 пункта. От това ниско дъно много лесно е да се направят 15 - 20% за шест месеца. Това ще направи впечатление.

Най-вероятно следващата вълна ще бъде по-силна от предната. Хората познават продукта борса. А и в никакъв случай не мога да кажа, че всички загубиха от нея. Не е вярно. Много хора и спечелиха.

Кога можем да очакваме да се случи този позитивен сценарий?

Аз съм оптимист, че може би 2013-та ще е годината. Може би втората й част.

До тогава се очаква борсата да бъде приватизирана. Какво ще промени това и кой според вас би бил най-добрият нов стопанин на борсата?

Моето лично мнение е, че Виенска фондова борса ще бъде основен фаворит в конкурса. Те биха били и най-добрият бъдещ собственик и това има своята логика. Те имат много голямо регионално присъствие в Източна Европа. В партньорство и в съсобственост са с още няколко борси, така че това би било поредната стъпка към осъществяване на идеята им за регионален консорциум.

Заговорихте за милиардите, затворени в депозити. С налагането на данък върху лихвения доход от спестяванията, мислите ли, че това ще е достатъчен импулс, който да тласне част от хората отново към взаимните фондове и доверителното управление?

В момента когато става въпрос за неголеми суми, които не са достатъчни за инвестиция в недвижим имот, инвеститорите предпочитат депозита и трудно някой може да ги убеди, че тъй като има вероятност през 2013-та година пазарът да се повиши, те трябва да погледнат към борсата. Говоря Ви за масата инвеститори. Още повече, че аз продължавам да се срещам с един феномен- когато посъветваш някого да инвестира, той веднага започва да си мисли за всичките си пари.

Хората не са свикнали да правят портфейли, в които част от средствата са насочени или към недвижим имот, или към някакъв инструмент, зад който стои недвижимост; друга част от средствата се насочват в депозит и може би трета част в други инвестиционни инструменти.

Идеята на тази стратегия е да се диференцира риска, защото един депозит, който носи под 4% лихва на година е много спорно дали покрива инфлацията. Имайте предвид, че в голямата си част тя е скрита. Националният статистически институт, бидейки инструмент на политиката, не винаги отчита коректно инфлацията.

Според вас инфлацията по-висока ли е от официално обявената в момента?

Със сигурност.

Има ли достатъчно алтернативи за инвестиране в момента, ако реша част от спестените пари да не държа на банков депозит? 

Има, да. Имайте предвид, че инвестиционните посредници използваха тези три години пълноценно. Разбира се, имаше и промени в сектора, имаше специалисти, които загърбиха този бизнес, имаше такива, които не успяха да се справят. Това са процеси, които протекоха във всяка една сфера. Но тези, които са водещите в този сектор, аз твърдя, че успяха основно да се преструктурират и сега имат нов облик, нов начин на обслужване на клиентите.

Почти всички водещи посредници имат софтуерни системи за търговия, при които всичко е  усъвършенствано - сделките, операциите, достъпа до борсата е далеч по-модерен от онова, което предлагаше платформата на БФБ – COBOS. Сега един клиент на инвестиционен посредник има пълноправен достъп до борсата както и всички брокери на самата компания. Той вижда на екран това, което вижда и брокера. 

Така че смятам, че тези три години не са загубени за бизнеса. Сега капацитетът на инвестиционните посредници в България със сигурност е много по-голям и за посрещане на клиенти, и като обем на транзакции, които могат да бъдат осъществени.

Това веднага дава един добър привкус на нещата, защото най-вероятно ние ще сме конкурентни на брокерите, които дойдат от чужбина когато борсата смени собствеността си. Примерно ако един Франкфурт или една Виена закупят Българска фондова борса, към българския пазар достъп ще имат всички техни клиенти.

Във времето, в което се извърши това преструктуриране, вие, в Капман, поехте инициативата за създаването на възможност за инвестиране в проекти за енергийни централи на възобновяеми източници. Какъв е успехът ви в тази инициатива?

По отношение на този проект ние сме горди, че не сме загубили пари. Ние започнахме във  време, когато проектите за соларни инсталации бяха изключително изгодни като възвръщаемост. Основните параметри на емисията по увеличение на капитала бяха заложени през есента на 2011 -та година. След това имахме дълъг период при който минахме през Комисията за финансов надзор и извършихме листване на борсата. Същинското набиране на ресурса беше  в момент, когато този сектор свързан с ВЕИ се тресеше от тежки скандали, промяна на правилата, фалити.

Въпреки, че част от нашите инвеститори може и да ни упрекват, че ние набрахме този ресурс и нищо не правим в момента, ние предпочитаме да бъдем обвинявани по този начин, отколкото да ни винят, че липсва сигурност в проектите и има опасност да загубим някакви пари. Към момента изцяло емисията на Капман Грийн Енерджи Фонд стои на депозит и това, което смятаме, че ще се случи като перспектива, е да се уталожат страстите в този сектор. Може би в началото на следващата година вече администрацията ще създаде едни окончателни правила, ще са ясни съдебните битки, така че трябва да изчакаме.

Това, което се случи, не бе неочаквано. Първо бе създадена почва за спекулативен интерес. Аз твърдя, че един проект с 2 - 3- годишна възвръщаемост на капитала е по-скоро спекулация, отколкото нормален бизнес. В този смисъл аз не съм против това, което направи държавата в сектора, тъй като рано или късно трябваше да бъде пресечен този спекулативен интерес защото той влияе неблагоприятно на цялата икономика. Но начина, по който беше направено това, показа безсилие.

Ние от Капман Грийн Енерджи Фонд  не сме загърбили проекта. Аз смятам, че тази индустрия има бъдеще в България и имаме намерение да бъдем един от лидерите, който ще даде възможност на инвеститорите. За момента обаче сме изключително консервативни. Разглеждаме предложения за инвестиции, включително и в Румъния и може би когато дойде нещо, което сме убедени, че ще бъде печелившо за инвеститорите, ще го направим.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!