Делът на биологичното производство в България спрямо конвенционалното през 2011 г. бележи ръст от 30 на сто в сравнение с 2010 година. Площите в системата на контрол през миналата година са 26 622 хектара и това се дължи на засиленото търсене на продукцията на световния и европейския пазар. Това каза днес заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров, който откри семинар на тема "Био продуктите - чисти, качествени и здравословни с пълна гаранция за потребителите" в рамките на изложбата-базар на сертифицирани български биопроизводители.

Форумът се провежда в Гранд хотел "София" и оновната му цел е да представи данни за качествата на био храните, научни доказателства за предимствата им и тенденции в цените.

Цветанов информира, че най-предпочитаните от производителите са зърнено-житните култури, чийто площи през 2011 г. са се увеличили с 20 на сто спрямо предходната. Най-големи площи с биокултури заемат пшеницата, царевицата, ечемикът и ръжта. С около 670 ха зеленчуците бележат ръст от 60 на сто през 2011 спрямо 2010 г. Трайните насаждения /орехи, лещници, бадеми и кестени/, които са сред най-предпочитаните за биологично отглежданите са се увеличили също с над 60 на сто, а след тях се нареждат сливовите насаждения - с 40 на сто, както и насажденията с кайсии и ябълки, регистрирани в системата за контрол през същия период.

За първи път в тази система са включени и насаждения от маслини и други нетипични за нашата страна култури, информира зам.-министър Димитров.

Значителен е ръстът и при биологичното животновъдство - 10 000 овце и кози общо, 58 000 пчелни семейства за производство на биомед, както и първата регистрирана биоферма с 200 бизона. През 2011 са произведени 194 тона билогично кисело мляко, 144 тона бяло саламурено сирене и близо 1270 тона билогичен пчелен мед. Това е значително повече от предходната година, отбеляза Цветан Димитров.