За разлика от предходни години, предложеният проект на Закон за държавния бюджет за 2010 г. е издържан в духа на реалностите, определени от глобалната криза, която сериозно засегна българската икономика. Това се казва в становището на КРИБ за макрорамката за следващата година.

Критичният анализ на състоянието на българската икономика и реалистичните прогнози за нейното развитие през следващите години са най-тясно обвързан с прогнозираните приходи и разходи на Бюджет 2010, посочват от организацията. Основната цел на бюджета да балансира между стимулирането на икономиката и запазването на макроикономическата стабилност в условията на паричен съвет е напълно адекватна на кризисната ситуация, в която се намира българската икономика.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България намират процикличната фискална политика за предопределена в условията на криза за страна като България с валутен борд. Не споделяме критиките, нееднократно отправяни от някои от социалните партньори към процикличния характер на Бюджет 2010 и ги разглеждаме като неоснователни, тъй като те не отчитат спецификата и възможностите на българската икономика и нейната парична система, която е в основата на запазването на макроикономечиската стабилност в периода на криза, се казва в становището на КРИБ.

Във връзка с това намираме за напълно основателни заложените мерки за постигане на устойчивост на макроикономическата система: запазване на паричиния съвет и фиксирания курс на лева към еврото до влизането в еврозоната, поддържане на балансиран бюджет, възможно най-бързо присъединяване към ВКМ-2/ERM-II и въвеждане на еврото след изпълнение на критериите от Маастрихт, постоянна и последователна борба с фискаланите кражби и данъчни измами, коментират от работодателската организация. В същото време КРИБ призовава за максимално ефективно използване на всички възможни антициклични  мерки и  ресурси, които да смекчат удара на кризата върху българския бизнес и да ограничат ръста на безработицата.

Анализът и прогнозите за макроикономическите параметри на икономиката, както и приходната и разходната част на Бюджет 2010 са достатъчно консервативни, но въпреки това са очертани и рисковете пред  изпълнението на бюджета, а именно:

  • забавяне на вътрешното търсене и икономическия растеж и свързаното с това неизпълнение на приходната част на бюджета,
  • затруднения при финасирането на бюджета,
  • потенциална необходимост от капиталова подкрепа на банковата система,
  • застаряване на населението, водещо до натиск върху пенсионната система.

Надяваме се, че заложеният 10-процентов буфер е напълно достатъчен за справяне с изброените рискове при евентуална тяхна поява, поясняват от КРИБ. Потенциалната необходимост от капиталова подкрепа за банковата система е правилно изведена като риск и искаме да вярваме, че нейното конкретно и детайлно адресиране вече е обсъдено съвместно с БНБ, допълват от КРИБ.

Към изброените рискове те добавят още един - опасността от неотпускане или неусвояване на предвидения обем средства от ЕС.

Смятаме, че отчитането на подобен риск е необходимо, тъй като при общ обем на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма от 6.1% от БВП, над половината от тях (3.1% от БВП) са средствата, които се очаква да постъпят от ЕС. Рискът те да не постъпят би обрекло инвестиционните разходи на съществено редуциране с всички произтичащи от това последици както за екологичната и пътната инфраструктура, към която те би трябвало да бъдат приоритетно насочени, така и за икономиката като цяло, се казва в становището на организацията.

КРИБ изцяло подкрепя заложените в Бюджет 2010 цели на данъчно-осигурителната политика, насочени към запазване стабилността на икономиката в условията на криза, стимулиране на бизнеса и инвестиционната активност чрез:

  • запазване на данъчните ставки на преките данъци в комбинация с по-ниска осигурителна тежест за работодателите в подкрепа на икономическия растеж и заетостта,
  • повишаването на събираемостта на данъците и
  • намаляването на сивата икономика.

Данъчният комитет на КРИБ принципно подкрепя предложения пакет от данъчни промени, включително тези, които целят по-висока степен на хармонизация с европейското право, по-широкото използване на електронни носители на данни в данъчния процес, както и по-ефикасния контрол на акцизните стоки и борбата с данъчните злоупотреби. Подкрепяме увеличаването на данъка от 10% на 12% за хазартните дейности от тото, лото, залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития. Приемаме и предвиденото увеличение на акцизните ставки за различните видове акцизни стоки, посочват от КРИБ.

В същото време при обсъждането на предложените промени в данъчните закон препоръчахме да се преразгледат комплексно подходите за борба с измамите и злоупотребите в областта на данъците и най-вече ДДС. Експертите на КРИБ считат, че правата на НАП трябва да бъдат добре премерени. Действащото законодателство, както и някои от предлаганите промени, засилват правата на органите на НАП в степен, която поражда опасения, че и коректни данъкоплатци могат да бъдат засегнати от мерките. Считаме, че трябва да се проведе дискусия на експертно ниво, за да се потърсят консенсусни решения за борба с нарушенията. Важно е всяко коректно данъчно задължено лице да разполага с ясни и публично достъпни указания за практическите действия, които елиминират риска то да попадне под ударите на чл. 177 от ЗДДС.  Не по-малко важно е извършването на дълги данъчни ревизии да не може да осигури многомесечно безлихвено кредитиране на бюджета за сметка на коректни данъкоплатци.

КРИБ приветства заложените в Бюджет 2010 мерки за повишаване качеството на публичните финанси и ефективността на програмното бюджетиране чрез засилване на мониторинга и въвеждането на обективни оценки на дейността на ведомствата. Подкрепяме предлаганата оптимизация на структурата на голяма част от публичната администрация и повишаването производителността и качеството на предоставяните публични услуги. Приветстваме предвиденото допълнително съкращаване на неефективните разходи в бюджетните структури в края на 2010, както и очакваното намаляване броя на министерските кресла от началото на следващата година. Вярваме, че тези мерки, заедно с намерението за създаване на електронно правителство ще способстват за подобряване на средата, в която функционира бизнеса и ще допринесат за повишаване ефективността на българската икономика.