Решението на днешното заседание на Министерския съвет за промяна на законодателната рамка на Сребърния фонд разбуни духовете в БНБ. Досега банката управляваше фонда, инвестирайки средствата при твърде ниска, според финансовия министър Симеон Дянков, доходност.

От БНБ заявиха, че не могат да подкрепят предложените промени, целящи да позволят инвестиране на средствата от фонда в български дълг и акции, поради значителните рискове, както за управлението на натрупаните дотук средства, така и за общата финансова стабилност на страната.

Досега банката е инвестирала средствата от фонда само в краткосрочни депозити в евро с падеж до 6 месеца, които съответно носят сравнително ниски лихви. Реално БНБ не е вземала инвестиционни решения по отношение на Сребърния фонд.

От банката предлагат на Министерството на финансите, средствата да се вложат в структуриран портфейл от облигации, издадени от държавите, членки на еврозоната.

Според БНБ не е коректно да бъде игнорирана връзката между дохода от управлението на фонда и вноската на банката в държавния бюджет, от който при необходимост се извършват трансфери към НОИ.

Вноската представлява годишното превишение на приходите над разходите на банката и зависи от нетния доход от управлението на валутните резерви на страната. Доколкото активите на Сребърния фонд са част от тези резерви, всяка разпределена към него доходност автоматично намалява нетния финансов резултат на БНБ.

От банката посочват, че фондът е част от фискалния резерв на правителството, тоест средствата в него влизат в счетоводните активи на българската държава. Ако тези пари се инвестират в български ДЦК обаче, те се превръщат в пасиви, което автоматично би намалило фискалния резерв.

Подобен ефект би имало и поевтиняването на евентуални рискови, и съответно по-високодоходни активи, в които ще се инвестират средствата от фонда. Като според БНБ всяко намаляване на фискалния резерв ще доведе до понижаване на кредитния рейтинг на държавата и оскъпяване на кредитния ресурс за частния сектор.

Позицията на банката е, че новият закон създава значителни рискове за функционирането на фонда, тъй като третира неравнопоставено активите – за българските ДЦК не се изисква да имат инвестиционен рейтинг. В същото време се разширява значително и дефиницията на „кредитен рейтинг“, като вместо четирите водещи агенции, се допуска оценката на всички дружества, сертифицирани съгласно Регламент 1060/2009 на Европейския парламент относно агенциите за кредитен рейтинг.