София продължава да заема 29-то място от 30-те европейски столици, включени в индекса на Зелените градове. Тази незавидна позиция е в резултат най-вече от проблемите с битовите отпадъци, коментира Recyclingportal.eu.

 

Проектът за завод за преработка на боклук в София не преминава към реализиране, независимо от обещанията на премиера на страната и бивш кмет на града Бойко Борисов. Европейската комисия одобри финансиране за завода в размер на 50 милиона евро, но за да бъдат отпуснати средствата, трябва да бъдат разрешени редица технически въпроси, на които за сега липсва отговор от българска страна.

 

Междувременно отпадъците на най-големия град в България продължават да се депозират на сметището в Сухoдол, което наскоро беше посетено от делегация на Eвропейския парламент. Според експертите ресурсът на сметището е практически изчерпан, но просто липсва друго място, където да се съхраняват отпадъците.

 

Решаването на проблемите с отпадъците се реализира много по-успешно в другите големи градове в България. Завод за рециклиране на отпадъци вече работи във Варна. Инвестицията е на стойност около 25.4 милиона евро. В рамките на няколко месеца, фабриката ще добави анаеробна инсталация за третиране на органични отпадъци. За сравнение цената на завода в София се движи по предварителни изчисления между 70 и 150 милиона евро.

 

Биогазът, отделян по време на преработката на органични отпадъци в анаеробна среда - около 95 кубични метра метан на тон боклук - ще бъде използван за производството на електроенергия за захранване на съоръжението във Варна.

 

Изграждането на завода в черноморския град показва, че стига да има желание, инвеститор и терен ще се намерят. В София изглежда нещата не стоят по този начин. Въпреки че е една от най-бедните от включените в индекса на Зелените градове, българската столица е сред тези, произвеждащи най-много боклук.

Очевидно това е доходоносен бизнес, който би бил спрян от действащ завод за преработка на отпадъците и реални законодателни промени?

 

В България все още не е приет и Закон за управление на отпадъците, с който Рамковата директива за отпадъците да се транспонира в националното законодателство.

 

През юни Европейската комисия (ЕК) откри процедура за нарушение срещу България, в което тя предупреждава страната, че ще я изправи пред Съда на Европейската общност (СЕО) в Люксембург през септември, ако тя не промени националното си законодателство. Нещо което трябваше да бъде свършено до края на миналата година.

 

Междувременно Бойко Борисов обеща до две години и половина проблемът с пречиствателните станции на морето да бъде решен. Докато откриваше колектор за отпадни води в Свети Константин и Елена, той изрази недоумение как повече от 20 години местните власти и правителствата не са направили нищо за чистотата на морето.

 

Правителството планира мащабни инвестиции в изграждане и рехабилитация на пречиствателните съоръжения в туристическите селища. По този начин държавата ще плати за нещо, което трябваше да бъде свършено от инвеститорите в курортните комплекси. Така с парите на данъкоплатците се решава проблем, свързан с липсата на адекватно законодателство и на желание от държавата да приложи дори действащите закони.

 

Въпросът е, дали трябва държавните пари, вместо за образование, здравеопазване, пенсии и т.н. да се харчат за колектори и пречиствателни станции на частни курортни комплекси, чиито собственици са решили да спестят средства и време при строежа и сега се оплакват от проблем, който сами са създали.

 

Заводът за отпадъците във Варна показва, че нещата могат да се случат не само с публични, но и с частни инвестиции. Частните инвеститори също могат да получават съфинансиране по европейски програми, стига държавната администрация да им помага за целта.

 

Вместо това в България проблемите или се протакат както в София с очевидната цел да се запази статуквото, или по комунистически се решават с наливане на държавни пари.