Топлофикационните дружества в страната в страната все активно се налагат и на пазара на услугата топлинно счетоводство. С оглед на това, че тези фирми без изключение са монополисти, поради технологични причини това изглежда като силно негативен за потребителите процес, който още повече ще намали конкуренцията в сектора и ще увеличи цените.

Оказва се обаче, че топлофикациите могат да се възползват от редица предимства в този процес, носейки известни ползи и за потребителите на услугата. Заради интеграцията на дейностите, топлофикациите могат да предложат по-ниска цена на услугата от специализираните топлини счетоводители.

 

От „Топлофикация – Бургас” отчита, че през тази година 1105 абонати на са избрали топлофикационното дружество да изчислява индивидуалните им сметки и са прекратили договорите си с останалите фирми за топлинно счетоводство. Според разчетите на компанията това е довело до намаляване на 16 до 35 % на разходите за отчитане на абонатите.

 

За клиентите на топлофикационното дружество, извършването на дяловото разпределение от доставчика има и още едно предимство. То слага край на размиването и прехвърлянето на отговорността при спорове. Често при жалба от абонати в съда, вината се прехвърля от фирмите за топлинно счетоводство към топлофикация и обратно. Спорът се улеснява в случаите, когато топлофикация е и дялов разпределител. Така конфликтът се ограничава само между дружеството и абоната и проблемът често е значително по-бързо решим. Разбира се монополистът си остава силната страна в този спор.

 

От тази гледна точка има ли нужда от топлините счетоводители въобще? С оглед на сегашната нормативна уредба, която създава изкуствено търсене на една по принцип излишна услуга каквато е дяловото разпределение изглежда дружествата за топлинно счетоводство са единственият начин да се внесе някаква форма на конкуренция на пазара.

 

С тях монополът на топлофикационното дружество се фрагментира и се превръща в множество малки монополи за отделните сгради. Индивидуалният избор обаче остава все така невъзможен. Проблемът е, че при всички случаи става въпрос за групова, а не индивидуална услуга.

 

„Топлофикация – Бургас” предлага и възможността сумите да се начисляват като такси в зависимост от кубатурата на жилищата, връщайки реално практиката на отчитане отпреди въвеждането на дяловото разпределение.

 

За топлофикационните дружества реално е без значение по какъв начин се отчита потребната енергия от отделния абонат, тъй като те имат задължението да доставят топла вода до инсталацията на сградата, оттам почва частната собственост. Така че дружествата формират продажбите и разходите за доставка не на база доставеното до отделния радиатор, а на база доставеното за цялата сграда. Същият принцип важи и за услугата затопляне на водата, въпреки че водомерите би трябвало да отчитат реално потребление, а не дялово разпределение.

 

Подгряването на 1 куб. м вода за битови нужди в различни райони и сгради се фактурирана база различно количество топлина, поради което цената на услугата е много различна и следователно се плаща различна цена дори в съседни сгради. Това е резултат от често срещаната от голямата разлика в показанията на общите и индивидуалните водомери. Причини за тези вътрешни загуби могат да бъдат неизправни уреди, лоша изолация на сградата или остаряла водопроводна система. Загубите в рециркулационната система на сградата, свързваща абонатната станция с всеки консуматор на топла вода, може да няма нищо общо с отделния потребител, но при всички случаи се заплащат от него.

 

Как може да се промени това? Невъзможността да се предостави индивидуална услуга идва от обвързването на услугата и инфраструктурата. Независимо как се разделя регулаторно цикълът на производство, доставка и отчитане, докато тази връзка съществува ще има някаква форма на монопол.

 

За разлика от доставчиците на Интернет свързаност, инфраструктурата на електроразпределителните и топлофикационните дружества не може да се променя или премахва освен с цената на сериозни разходи. Но по подобен начин вече се развиват нещата и на пазара на Интернет свързаност с прибирането на кабелите под земята и навлизането на практиката за изграждане на сгради с интегрирана мрежа за пренос на информация.

 

За сега се налагат регулаторни решения, създаващи изкуствено търсене на допълнителни услуги като топлинното счетоводство или разделяне на производството от преноса, при доставката на електрическа енергия, подход, който по същество не решава проблема с груповите услуги.

 

Вероятно далеч по-ефективно регулаторно решение би било да се създаде пазарен сегмент на изкуствено предлагане. Ако инфраструктурата и доставката на услугата бъдат разделени, то няма да има проблем за индивидуална услуга и индивидуални решения при доставката и отчитането на потреблението.

 

Как може да стане това? Ако компаниите, управляващи инфраструктурата нямат право да доставят услугата на индивидуални клиенти, а вместо това трябва да се договарят с независими търговци на енергия. Тези търговци няма да управляват инфраструктура, както не управляват топлините счетоводители в момента. За разлика от топлините счетоводители, обаче тези търговци ще сключват индивидуални договори за доставяне на индивидуални услуги, както доставчиците на Интернет.

 

Тези търговци биха били свободно конкуриращи се посредници между монополиста и крайния индивидуален клиент, подобно на брокерите на фондовите борси.

 

Така крайният клиент ще може да се възползва от всички предимства на конкурентния пазар, като по-високо качество и наистина пазарни, т.е. вероятно по-ниски цени. А енергията би се превърнал в истински пазарен продукт, които няма нужда да бъде субсидиран от държавата.