Водещата икономическа роля на Китай е под въпрос. Комунистически реакционери заплашват страната. Дългата ръка на Цзян Цзъмин се протяга от сенките, за да осуети продължаването на реформите, което може да има огромни последици за Азия и света, пише Амброуз Еванс-Притчард в The Telegraph.

 

Ако информациите в медиите в Хонг Конг и множество китайски блогове са верни, възползвайки се от конфликта с Япония, верните наследници на старите комунисти протягат ръка към властта. Решенията за смяната на поколенията трябва да бъдат официално взети през тази и следващата седмица по време на XVIII-ия национален конгрес на китайската комунистическа партия. Според South China Morning Post новата линия на Политбюро е "пакетирана с консерватори". Сделката за плавен преход към още по-реформаторско управление, която е била постигната това лято, сега е развалена.

 

Осемдесет и шест годишният Дзян Дзъмин, който стана безспорен лидер на Китай, смазвайки протестите на площад Тянанмън през 1989 г. има последователи във всички сектори на китайското управление.

 

Хардлайнерите изглежда се подготвят да поставят под контрол седем-членния комитет, който на практика взема решенията за управление на Китай, завързвайки ръцете на бъдещия президент Кси Ксинпинг и предполагаемия бъдещ премиер Ли Кекянг.

 

Ако този сценарий се реализира дългосрочните инвеститори вероятно ще трябва да преосмислят оставането си в Китай.

 

Тази борба за власт, която ще достигне своята кулминация по време на XVIII-ия конгрес на партията, има по-голямо значение за света от изборите в САЩ.

 

Групата около Дзян въведе патриотичното възпитание в училищата през 1990 г, в опит да намери заместител на остарелия мистичен Маоизъм. И сега китайският национализъм е в небивал възход, подкрепен от конфликта на страната с Япония за спорните острови в Източнокитайско море.

 

Моментът на завръщане на Дзян във властта не е случайно избран. Китай и Япония са на "една грешка разстояние" от военен конфликт.

 

Всеки такъв конфликт ще постави САЩ в кризисно положение, тъй като американските въоръжени сили са задължени по договор да поддържат японския контрол над островите и да окажат военна подкрепа на Япония , ако страната бъде нападната.

 

Докато вниманието на Обама е насочено към мюсюлманския свят и неговите петролни залежи, Пекин се готви да поеме водеща роля в региона на Тихия Океан.

 

От изтеклата досега информация става ясно, че лидерът на партията в провинция Гуандун, Уанг Янг и шефът на националната организация Ли Юанкао, са били изключени от Постоянния комитет.

 

Това бяха двете изгряващи звезди, подкрепяни от отиващия си президент Ху Дзинтао. Двамата трябваше да водят голямата икономическа реформа, която да доведе до превръщането на Китай в развита страна.

 

Триумфът на хардлайнерите, означава строг мониторинг над банките и ключовите индустрии и защита на частните икономически интереси на партийната върхушка.

 

Китай успя да се справи с кризата през 2009 г. защото наля в икономиката средства еквивалентни на 16% от брутния вътрешен продукт на страната. Така кредитирането скочи с близо 30% за година и предизвика надуване на имотен балон. Подобно нещо се случи в Япония през 1987 г, когато властите в Токио използваха голяма част от валутните си резерви, натрупани в търговията със САЩ, за да подкрепят икономиката.

 

Рамките на китайския успех са добре известни. Инвестициите достигнаха световен рекорд от 49% от БВП през миналата година. Но противно на всякаква икономическа логика междувременно потреблението се сви до 37% от БВП, спрямо 48% от БВП преди десетилетие.

 

Отрицателните реални лихвени проценти и ограниченията за инвестиране в чужбина, принуждават китайците да спестяват в имоти, като съотношенията между годишните доходи и цените на жилищата достигат 16, 18 и повече пъти в Пекин, Шанхай, Тиендзин, и Шенжен.

 

Както заяви самият премиер на Китай Вън Дзябао, китайската икономика е "нестабилна, небалансирана, некоординирана и в крайна сметка неустойчива". От Изследователския център за развитие на Китай и Световната банка предупредиха по-рано през тази година, че експортно ориентираният модел на растеж започнат преди тридесет години от Дън Сяопин вече е изчерпан.

 

Господството на правителството в ключови сектори, което беше предимство по-рано, в бъдеще вероятно ще действа като фактор ограничаващ развитието.

 

В доклада се посочва още, че страната рискува да достигне тавана си, както стана с много икономики в Латинска Америка през 60-те и 70-те години на XX век.

 

Китай досега изигра успешно своите карти в догонването на Запада, но този успех крие сериозни проблеми. Населението на страната започва да застарява и в рамките на 20 години ще достигне демографските съотношения характерни за Северна Европа. Потокът на емигранти от селата към градовете също намалява. Заплатите през изминалото десетилетие се повишаваха средно с 16% на година, изпреварвайки ръста на производителността. Капиталовите икономии от евтината работна ръка вече не са гарантирани на китайските компании.

 

Така ролята на иновациите и съответно на конкуренцията в частния сектор става критично важна за развитието на китайската икономика. Това не е нещо, което може да се постигне чрез държавно планиране.


Картината разбира се не е в черно и бяло. Китай е мозайка от различни системи. Но вече една четвърт от китайските държавни компании губят пари. Те все по-трудно се справят с частната конкуренция, въпреки постоянната помощ от държавата.

 

Факт е, че никой извън партийната върхушка не е наясно какво е реалното състояние на финансите на китайската държава.

 

Развръзката ще стане ясна до 15 ноември, когато приключва националният конгрес на комунистическата партия.