Големи са очакванията от „количествени улеснения 2“, коментира се на страниците на Financial Times. Надеждите на икономистите са свързани с това, че дългосрочните лихви ще паднат още по-надолу и компаниите най-сетне ще започнат да правят капиталови разходи. В тази връзка фондовите пазари вече се покачват – но не чак толкова, тъй като се чува и гласът на скептиците: „повече пари няма да излекуват икономиката на САЩ, но ще доведат до спад на стойността на долара и до поскъпване на дълга за американското правителство“.

През 2009 г., при първия рунд на количествените улеснения, акциите подскочиха заради надеждата, че с тях икономиката ще се подобри. Перспективата за по-висока инфлация доведе до поевтиняване на трежъри боновете, независимо че Федералният резерв ги изкупуваше. Тогава номерът проработи.

Има основателни подозрения, че този номер сега може да не се повтори отново. Кризата на САЩ не е криза на ликвидността, а на доверието. Тя е причинена от неясноти около данъците и регулаторните режими в страната. Не е случайно, че проучванията на доверието сред малкия бизнес показват отново и отново очаквания за неприятности в бъдещето, подклаждани от притеснения за валутата и залитане към протекционизъм.

Това настроение се създава от политиките в Конгреса и от Федералния резерв се очаква да оправи нещата. Но ФЕД чисто и просто няма инструментите да стори това, защото проблемите са от законодателно, а не от монетарно естество. И ако няма някой нов могъщ – и противоречив – стимул от администрацията на Обама, перспективите пред щатската икономика и пред фондовите пазари с новите „количествени улеснения“ са мрачни за следващата година.

Някои се надяват, че проблемите ще бъдат решени, след като Републиканците вземат мнозинството в Сената. Но това очакване е подвеждащо. Отново ще има разцепване в позициите между двете партии по ключови въпроси, още в парламентарните комисии. Въпросът не е толкова за разпределението на гласовете, колкото какъв ще е броят на ефективните предложения, които ще стигнат до залата за гласуване. А и Обама все още има право на вето.

След казаното, изникват два практични въпроса: ще има ли „количествено улеснение“ сега? Отговорът е „да“. Въпреки критиките на Бил Грос, че Фед работи по схема на Понци, Бен Бернанке има представа от теория на игрите и знае, че каквото и да направи, пазарите ще го възприемат позитивно и поне в началото ще покажат признаци на засилване. Ако най-случайно пазарите тръгнат надолу, Бернанке ще може да се оправдае, че причините за проблемите не са от монетарно естество.

Другият не по-малко важен въпрос е какво ще се случи след изборите за Конгреса. Ако Републиканците спечелят, борсите ще тръгнат нагоре в надеждата, че Обама няма да може да прокара плановете си. Възможно е индексът S&P500 да се покачи над 1220 пункта, над нивата от пролетта. Същевременно количествените улеснения ще доведат до понижение с няколко процента на доларовия индекс.

Но политическата среда може да се влоши, ако Конгресът и Президентът не успеят да намерят обща позиция за данъците и за медицинското осигуряване. Това в добавка към ипотечните проблеми, които не спират, би могло да изкара от релси фондовия пазар. Ако ситуацията се развие по този начин, инвеститорите ще хукнат да купуват американски ДЦК като източник на сигурност и лихвите по американския държавен дълг ще паднат.

В крайна сметка, твърди коментаторът Алън Рорбах, който е президент на консултантска компания в Чикаго, вместо да получат улеснения, пазарите могат да получат поредния повод за напрежение.