Какво е бъдещето пред ИТ сектора в България? На пръв поглед това е въпрос с ясен позитивен отговор, но данни събрани от Българската стопанска камара показват малко по-различна картина.

В сектор „Информационни технологии“ към края на 2012 г. по данни на НОИ са заети на различни видове трудово правоотношение 39 353 лица.

За последните пет години делът на групата заети на възраст между 15 г. -24 г. към общата заетост е спаднал от 20.38% на 12.24% през 2012 г.

Една от основните причини за спада на дела на младежите от близо 8 процентни пункта в младежката заетост за разглеждания период се счита все по-слабият интерес на учениците към точните науки и последващото им професионално ориентиране към традиционно по-атрактивни специалности като икономика и право.

Към декември 2012 г. 72% от заетите в сектора са концентрирани в столицата. Следващи градове с най-много регистрирани заети в сектора са Варна (5.2%) и Пловдив (4%).

През 2012 г. програмистите на софтуерни приложения заемат една четвърт от позициите в ИТ сектора, следвани от системните администратори (7.7%), аналитици по компютърни комуникации (7%) и разработчиците на софтуер (5.6%). Всички други професии заемат под 5% от ИТ специалностите. Изискваното образование за приложните програмисти е висше, като образователно-квалификационна степен „бакалавър” и опит от 1-2 години в областта на информационните технологии е достатъчна за започване на работа на тази позиция.

Всички представители на софтуерната индустрия споделят трудности при подбора и наемането на подходящи кадри за ключови позиции. Сред тях са липса на подходящи кандидати, липса на опит, липса на бизнес или академични знания и прекалено високи очаквания за финансово възнаграждение от специалисти с недостатъчен опит.

Изследване на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) показва, че поради много кратките иновационни цикли, един софтуерен инженер, който не опреснява знанията си, може напълно да се отдалечи от новите тенденции в своята област само за 4 години. Поради необходимостта от интердисциплинарни знания за реализацията на съвременните софтуерни проекти, все по-търсени са личности със социални и комуникативни умения и нагласи за съвместна работа в екип за постигане на общи цели.

А броят на работните места в софтуерния бранш расте ежегодно с 4.8%. В периода между 2009 г. и 2011 г. в сектора са наети 29.4% повече старши софтуерни разработчици. В същия период значително са се увеличили заетите работни места на професии като инженери по осигуряване на качеството на софтуера, автор на техническа документация, старши ИТ ръководител, ИТ консултант и старши мултимедиен програмист (повече от 40% ръст). Наблюдава се тенденция за търсене на по-специфични умения и се налагат по-интензивни по отношение на знание професии (т.нар. up-skilling).

Към юли 2013 г. уеб програмистите в България са сред най-търсените. JavaScript е езикът за програмиране, който се споменава най-често в обявите за работа към средата на 2013 г. Търсенето на Java програмисти остава сериозно. Към „C“ базираните езици е налице също стабилен интерес. Търсенето на все по-модерните Python и Objective-C е все още доста колебливо в България. Според „Адеко“ – компания за услуги в областта на човешките ресурси - в бъдеще ще се наблюдава тенденция на търсене на все повече кадри специализирали в “Оbjective-C”, “C++”, „C”, Python и Ruby. При популярните езици като Java, C#, PHP, Visual Basic и JavaScript, се очертава забавяне на ръста на търсенето на нови кадри в близките години.

По отношение на сертификационните програми и степени за квалификация извън системата на формалното професионално образование и обучение, най-масово търсени са следните направления: Computer Networking; Information Security; IT Governance; ITIL; Business Intelligence; Project Management; Agile; Scrum и др.

Количествената нужда от нови работни места се очаква да се удвои, създавайки огромен дефицит на кадри в индустрията, предупреждава БСК.