Две години бяха необходими след краха на Lehman Brothers, за да се „наредят” така дълго обсъжданите нови регулации за банковия сектор. Т. нар. Базел ІІІ е вече факт, макар и проект и неокончателно приет. Някои от правилата, обаче, стреснаха инвестиционната общност в глобален план. Ограниченията за инвестиции в дългови книжа уплашиха скандинавските държави, където пазарът на облигации върху частен дълг е изключително голям. Изразиха се и опасения, че ще се срине пазарът на ипотечни облигации поради това, че те ще се вписват в баланса на банките на до 85% от пазарната им стойност. Формулираха се и нови изисквания за капиталова адекватност на банките.

Ще сложат ли новите глобални регулации край на рисковите операции? Как играчите от инвестиционния сектор ще посрещнат правилата и наистина ли някои сегменти от пазара ги чака своеобразна смърт – коментар на Теодор Георгиев, мениджър за България на Института за инвестиционно банкиране /Investment Banking Institute/.

 

Инвестиционните банки пострадаха най-много от кризата, особено след краха на Lehman Brothers. Две години по-късно – какви уроци научиха най-големите в бранша, какви промени въведоха и как се преконфигурира сектора? Намери ли се заместник на Lehman Brothers в сегмента?

Нека припомним, че кризата стартира най-вече с краха на структурирани продукти, които инвестиционните банки предлагаха, и тези продукти бяха обвързани с пазара на недвижими имоти (ипотечни облигации). А знаем, че пазарът на недвижимите имоти навсякъде по света беше доста спекулативен, създавайки ценови балон в този сектор в глобален аспект. В последствие, след краха на Lehman Brothers се изгуби доверието в капиталовите пазари и банковата система. Последва закриване на сметки, теглене на свеж паричен ресурс от банки, инвестиционни фондове. Две години по-късно… Всъщност, през тези две години правителствените органи и в САЩ, и в Европа се опитаха да създадат различни регулации и по този начин да създадат по-голяма дисциплина в банковия сектор, да подобрят имиджа на банковата система и да докажат на публичността, че банковата система работи и е сигурна. Една от първите стъпки на САЩ скоро след фалита на Lehman Brothers беше разделянето на инвестиционното банкиране от търговското. Последното се занимава най-вече с привличането на депозити и даването на кредити, докато инвестиционното банкиране всъщност привлича капитал, създава такива продукти, които да финансират дейността на различни частни компании. Т. е. то свързва хората с пари с компаниите, които имат нужда от пари. Една голяма част от инвестиционните банки в САЩ предпочетоха да се регистрират като търговски банки и по този начин да са под надзора на правителствените органи, за да се докажат като по-нискорискови и по-благонадеждни пред обществеността. Една от последните стъпки, наскоро коментирани, са новите стандарти за капиталова адекватност Базел ІІІ.

Колкото до Lehman Brothers, само да припомня, че операциите на банката бяха разделена на две. Активите и операциите им в Северна Америка бяха закупени от Barclays, а дейността в Азия (вкл. Япония, Хонг Конг и Австралия), Европа и Близкия Изток – от Nomura. Така че мястото на Lehman Brothers беше заето от други две инвестиционни банки. Клиентите също бяха разделени между тези две, а също и други банки. На пазара не остана празно място след фалита на Lehman Brothers.

Какво бъдеще чака инвестиционните банкери в краткосрочен план, до въвеждането на новите регулации (Базел ІІІ)? Как трябва да се подготвят банките, за да посрещнат новите изисквания?

Това, което напоследък наблюдаваме е, че създаването на нови регулации за дейността на големите инвестиционни банки кара мениджмънта им да търси развитие в по-малки фирми. Т. е. има преместване на специалисти от големите компании към т. нар. бутикови компании, както съществуващи, така и нововъзникващи бутикови компании и инвестиционни фондове. Очаква се те да бъдат по-малко регулирани и няма толкова да ги засегнат новите стандарти. Това движение на висш мениджмънт и добри професионалисти означава и преместване на бизнес, приходи и печалби от по-големите към по-малките играчи. А големите търговски и инвестиционни банки при всяко положение ще трябва да спазват новите правила. На някои от тях ще се наложи да съкратят обема на кредитите, които дават, и инвестициите, които правят, за да могат да покрият изискванията за капиталова адекватност. Ще им се наложи да търсят допълнителни средства, за да продължат дейността си, и в случай, че не успеят да заделят такива средства, за да отговорят на новите изисквания, то те ще трябва да ограничат бонусите, дивидентите и парите за обратно изкупуване на акции. Това е също сред причините редица мениджъри на инвестиционни банки да потърсят ново поле за изява. Това ще е резултатът от новите изисквания и бюрократични правила, които се създават.

Т. нар. Базел ІІІ въвежда строги регулации по отношение инвестициите в дълг. Според формулировката, от 2018 г. държавният дълг ще се оценява като най-ценен и надежден актив. Останалите дългови ценни книжа ще се категоризират като Ниво 2 и не повече от 40% от ликвидните активи на банките могат да се формират от ценни книжа от второ ниво. Как ще се отразят тези регулации на инвестиционното банкиране? Няма ли опасност да се оголи частният сектор от капитали, които да се пренасочат към държавните дългови инструменти?

Частният сектор винаги е имал и други източници за финансиране на своя растеж и развитие. Частните компании биха могли да намерят капитал не само от инвестиционните и търговските банки, но също така и от различни инвестиционни фондове. Например, фондовете за рисков капитал, които инвестират в нововъзникващи компании, фондовете за частен капитал, тъй наречените Private Equity Funds, които инвестират в по-развити компании. Частният сектор може да намери капитал и от различни инвестиционни фондове, които са публично търгувани, а също така и от частни банки, които привличат капитал от богати клиенти. Не мисля, че има опасност частният сектор да загуби капиталовия си ресурс. Разбира се, държавните дългови инструменти ще продължават да присъстват в портфейлите на банките и инвеститорите не само заради новите изисквания, но и заради техните разбирания за диверсификация.

Но въпреки, че има различни опции за набиране на капитал, в момента те са доста ограничени заради кризата. Потенциалните инвеститори действат доста по-разумно, а и IPO-тата на капиталовите пазари са значително по-малко в сравнение с времето отпреди кризата…

IPO-тата са значително по-малко поради негативни настроения на капиталовите пазари и заради това компаниите изчакват по-добри времена за придобиване на публичен статут на своите акции. В момента повечето инвеститори се насочват към инвестициите в частни компании, тъй като тяхната стойност не зависи от капиталовия пазар, на който настроенията както казахме са негативни. Дори и една компания с добри резултати и постоянен ръст да се пусне за търговия на борсата и да набере капитал, поради негативните настроения на пазара е твърде вероятно нейната оценка скоро да падне. Така че повечето инвеститори предпочитат на този етап частни компании, като под инвеститори имам предвид както различни инвестиционни фондове, така и физически лица, които разполагат с доста свободен свеж ресурс. Аз съм на мнение, че има много свободни пари на пазара, като инвеститорите, които разполагат с тези пари, предпочитат предимно частни компании и действат изключително предпазливо при оценяването на различните инвестиционни възможности. Аз съм в контакт с различни портфолио мениджъри на инвестиционни фондове и общото мнение е, че те на първо място гледат инвестиционни възможности в собствената си страна, а след това навън.

Също според новите регулации, облигациите върху частния дълг ще се включват в баланса на банките по най-много 85% от пазарната им стойност. Анализатори смятат, че това ще доведе до масирана разпродажба на ипотечни облигации и ще откаже най-големите участници на този пазар.

От една страна, стойността на облигациите, издадени от частни компании, са свързани с риска за самата компания и как този риск е оценен от пазара. От друга страна, ипотечните облигации са обвързани с пазара на недвижими имоти, където продължава да има риск и да има надценени активи. Т. е. пазарът продължава да очаква, че цената на недвижимите имоти ще пада. От тази гледна точка, сега хибридни инструменти, обвързани с ипотечни облигации, често продължават да се оценяват на доста под 85% от номинала им, от единица. Колкото до тези 85% от пазарната им стойност, това също има логика, тъй като пазарната им стойност може да е единица, но в момент на криза и паника може бърдо да падне дори и под 85%. В този смисъл, единица не е реалната стойност, на която те трябва бъдат оценени. Но не мисля, че тези нови изисквания за оценка ще доведат до масови разпродажби на било то корпоративни или ипотечни облигации, защото облигациите са инструмент, с който и банките, и инвестиционните фондове работят и държат в портфейлите си, било заради вътрешни инвестиционни изисквания, така и за разнообразяване на портфейла с цел намаляване на общия портфейлния риск.

Какви ще бъдат ползите за инвестиционното банкиране от затягането на правилата за рискови инвестиции на банките?

Правилата, според мен, целят подобряване на публичния имидж на банковата система и повишаване сигурността на системата в очите на всички участници – инвеститори, спестители и т. н. Но създаването на повече бюрокрация и правила често не води до позитивни промени. Това, което очаквам е големите банки да направят всичко възможно да спазват тези изисквания, за да се докажат като добри участници. Но както вече казах, това ще отблъсне добрите мениджъри и професионалисти и те ще се пренасочат от големите банки към бутикови такива, където няма да бъдат толкова ограничени в своите действия. Това, съответно, ще доведе до създаване на нови участници на пазара – нови банки, нови инвестиционни фондове, нови инвестиционни продукти.

Какви нови продукти визирате?

Предполагам, че ще има такива, както бяха създадени хибридните инструменти, свързани с ипотечни облигации. Пазарът е свободен и участниците в инвестиционното банкиране, в банковата система, непрекъснато търсят нови и нови варианти да правят пари за своите инвеститори и клиенти. И да напомня, че инвестиционните банкери не се занимават директно с банкиране в смисъл набиране на депозити и даване на кредити, а осъществяват връзката между инвеститорите и клиентите, които имат нужда от средства. При това положение те ще измислят и нови инвестиционни продукти, които да опосредстват тази тяхна дейност.

Как смятате, че ще се формират нови банки – в резултат на обединение или разпадане на гиганти?

По-скоро новите банки ще бъдат създадени от добри мениджъри и професионалисти, напуснали големите компании, както казах. В най-общия случай – събират се 4–5 партньора, всеки от тях инвестира време, средства и контакти и започват да работят без особени ограничения.

Предстои за втора поредна година да се проведе курс по инвестиционно банкиране у нас, отново от Института по инвестиционно банкиране. Какъв е интересът спрямо миналата година, с оглед на кризата?

Интересът е доста голям и това е мотивът да го организираме отново. Тренирали сме над 65 професионалисти в София, работещи в банки, инвестиционни фондове, управляващи дружества, пенсионни дружества, лизингови компании и други. Предполагам, че успехът на този курс се дължи основно на това, че той е уникален за България. Няма друго такова обучение, което директно да предлага ноу-хау с практическа насоченост. Трейнингът е идентичен с тези, които институтът провежда в Ню Йорк и още 17 други локации по света. Подобни обучения се провеждат на новоприети служители, новоназначени анализатори. Реално, аналог на това обучение в България няма. До известна степен е идентично със CFA, но е с по-практическа насоченост и с фокус върху инвестиционното банкиране и сделките, които се правят там – сливания, придобивания, анализиране на активи, на компании с проблеми и други.