На 17 май 1961г. в адрес към канадското правителство в Отава президентът Кенеди казва: „Географията ни прави съседи. Историята ни прави приятели. Икономиката ни прави партньори, а необходимостта ни прави съюзници.“ В духа на тези думи решихме да обърнем поглед към страните, които ни заобикалят и да направим анализ на отношенията ни в последните 10 години. Със съседите си имаме социалноикономически различия и исторически неразбирателства, но делим обща граница и имаме общи интереси, които се проявяват в засилени външнотърговски отношения.

Според данните на БНБ общият износ на стоки от страната се равнява на 22,1 млрд. евро за 2014 г., като 6 млрд. евро от него са формирани от експортирани за съседите ни стоки. Това означава, че износът на България към тях се равнява на 14,3% от БВП, което потвърждава значението на търговските отношения с държавите от региона за българската икономика.

Като цяло в периода 2005-2014г. България отбелязва търговски излишък със съседите си за всяка от отчетните години. Отчетливо се откроява резкия спад на вноса и износа през кризисната 2009 година, след което се забелязва двугодишен растеж на търговския излишък, за да достигне най-високото си ниво през 2011 г. - близо 2 млрд. евро.

Прави впечатление, че след кризата България успява да увеличи значително излишъка в търговските си потоци със съседите, което от своя страна се дължи основно на ръст на износа в следкризисния период и паралелно възстановяване и задържане на вноса на предкризисните нива. Т.е. може да се заключи, че след кризата българският износ е станал по-конкурентоспособен в региона. В това отношение се открояват Румъния и Турция, износът на България към които расте с бурни темпове в следкризисния период. На другият полюс е Сърбия, износът на България за която се свива почти двойно. Все пак относително малкият му обем на фона на износа за Турция, Румъния и Гърция влияе слабо на общата динамика на износа. Износът на България за Гърция и Македония пък реално стагнира, ако се сравни обемът му през 2014 г. спрямо предкризисната 2008 г.

Приключването на редица инфраструктурни проекти последните години улеснява стокообмена между България и съседните страни. Откриването на моста „Нова Европа“ и ГКПП „Маказа”, както и откриването на магистрала „Струма“ са поредните проекти, от които се очаква да насърчат търговията, инвестициите и туризма. И все пак има фактори, които според някои анализатори могат да се окажат притеснителни за страната ни. Такъв фактор, който често се цитира като спънка през износа на България, е реалното поскъпване на лева в условията на валутен борд.

По данни на Евростат между 2005 г. и 2014 г. България регистрира значително по-голямо увеличение на реалния ефективен валутен курс спрямо съседите си и в частност - Румъния и Турция.

Румъния е страна с плаваща валута, която през целия период успява да поддържа сравнително стабилни нива на реален ефективен валутен курс. В Турция пък конкретният период е белязан от редица политически сътресения, които неминуемо оказаха своето влияние и върху валутния курс и капиталовите потоци към страната. Лихвеният процент достигна най-ниските си нива за последните 25 години през май 2013 г. преди да бъде увеличен повече от два пъти в началото на 2014 г., което повлия и на номиналния курс на лирата. За много анализатори това е повод да се атакува валутният борд у нас като главната предпоставката за загуба на конкурентоспособност на българския износ.

Тези разлики в промяната на реалния ефективен валутен курс би трябвало да водят със себе си по-високи нива на внос и по-малък износ на продукция от и за гореспоменатите държави. Данни за периода 2010-2014г. след избухването на финансовата криза у нас обаче показват, че България регистрира търговски излишък с всяка от държавите съседи във всяка от годините. Нещо повече - предкризисните нива на износ се достигат още през 2011 г.

Турция е най-големият търговски партньор на България в региона за 2014 г. Петролните продукти са водеща част от стоките, внесени в България от страната. Редом с тях внасяме медни руди, жици, кабели, дрехи, пътнически автомобили, телевизионни апарати. Прави впечатление, че освен продукти, за които е необходима допълнителна преработка, приоритет във вноса са и готови потребителски продукти.

Що се отнася до износа от България за Турция, то той обхваща стоки на обща стойност от 2,1 млрд. евро, което се равнява на 34% от общия експорт за региона. Турция внася от България петролни продукти, кабели, електричество, рафинирана мед, необработено олово, полимери, дървен материал, скрап.

По данни на БНБ 6,81% от целия внос на страната ни през 2014 г. е от Румъния, което я прави вторият по големина търговски партньор сред съседите ни. По абсолютна стойност импортът възлиза на 1,4 млрд. евро. - приблизително колкото е и вносът ни от Турция. Сред най-пласираните стоки от северната ни съседка са петролните продукти и метални отпадъци. Освен тях на пазара ни могат да се открият значително количество медикаменти и инсектициди с произход Румъния.

Износът на България отвъд Дунав пък се състои най-вече от трактори, друга селскостопанска техника, пръти от желязо или нелегирана стомана. Също така снабдяваме румънския пазар с хранителни продукти като пшеница, царевица, кафе. Медикаментите също са съществена част от износа ни.

Гърция се нарежда на 3-то място по внос и износ измежду съседите ни за 2014 г. Въпреки тежката икономическа обстановка в страната потокът на стоки от и за нея остава значителен. България внася най-много петролни продукти, дрехи, платове, алуминий, полимери, тютюн, пури. От износа за южната ни съседка най-голям дял имат електричеството, пшеницата, слънчогледовото олио. Други приоритетно внасяни от гръцка страна стоки са животински продукти, стъкларски изделия, дърва за огрев.

Според Министерство на икономиката голяма част от вноса от Гърция за България се формира от текстилни материали и изделия, минерални и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали. Тази структура на стокообмена разкрива един съществен проблем – в България се произвежда значително количество готово облекло на ишлеме за гръцки клиенти поради ниските производствени разходи у нас. Оттук следва и значителният износ на такива изделия за Гърция с много ниска степен на добавена стойност.

Сърбия се нарежда на 19-то място от всички страни партньори във вноса на България и на 4-то сред съседите ѝ за 2014 г. Отново най-внасяни са нефтените продукти и металните отпадъци. Освен това в листата на импорта се включват и полимери, оловни, медни и цинкови руди, както и електрическа енергия. Подобен тип стоки съставят и износа ни. Най-голяма част от близо 364-те млн. евро, които страната ни реализира като износ, съставят нефтените продукти, електричество, каучук, полимери, рафинирана мед, необработен цинк, пръти от желязо или нелегирана стомана, хлебарски и тестени изделия, захар.

Шест на сто е стойността на вноса от Македония, съотнесен към общия внос от региона за 2014 г. Най-предпочитаните стоки са руди на цветни метали, пластмаси, текстилни облекла, тютюн и зеленчуци. И тук е характерно, че внесените стоки са главно с ниска степен на обработка - суровини, металургически изделия и хранителни изделия. За Македония най-много се изнасят петролни продукти, електричество, слънчогледово, шафраново и памуково масло, пътнически автомобили, метални отпадъци, необработен цинк, пръти от желязо или нелегирана стомана.

Експортната конкурентоспособност на България в търговските отношения със съседите е силна.

Когато се прогнозира бъдещото развитие е добре да се има предвид, че в периода 2005-2014 г. не липсват и конфликти и вероятни такива трябва да се вземат предвид и за в бъдеще.

През 2014 г. турски митничари спряха обработката на документи на български тирове в отговор на липсата на достатъчните разрешителни за транзитните превози на турските тирове през България на път за Европа.

Друг случай е тенденциозната проверка на български тирове и глобяването им от гръцка страна заради липсата на т. нар. „Голям талон“ на автомобила.

И все пак, ако отново цитираме думите на Кенеди пред канадското правителство, „това, което ни обединява е много по-голямо от това, което ни дели. Разногласията и дразненията, които неизбежно засягат всички съседи са пренебрежими в сравнение с общите проблеми, пред които се изправяме... Все пак нашето партньорство е родено не от страх, а от надежда“. /Георги Васев, Институт за пазарна икономика/