Може би не сте успели да разберете, дори и по време на неотдавнашната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че един особен въпрос на международната дипломация се появи на дневен ред. И все пак, той не е тайна. Разбира се, големият шум около централните теми - Сирия, Украйна и „Ислямска държава“ заглуши задкулисното шушукане.

По дефиниция, въпросът е деликатен и, разбира се, дипломатически, а именно - кой ще е следващият Генерален секретар на ООН, тъй като Бан Ки Мун се оттегля в края на следващата година. Изборът на негов наследник все още не е започнал, но процесът вече набира скорост.

Очертават се няколко фаворити. Един от тях, безшумно и скромно, е застанал на първо място (и с основание ), както написа неотдавна едно друго дипломатическо списание (Дипломатически куриер ). Това е Ирина Бокова, която е втори мандат начело на ЮНЕСКО и бивш посланик на България във Франция. Тя заслужава да спечели, дори само заради непрекъснатия си стремеж да привлича вниманието на днешния объркан и разединен свят върху ужасите на унищожаването на световно културно наследство, а това не е малко постижение.

Преди всичко, нека разгледаме контекста. Азия вече мина по реда си с настоящия Генерален секретар. Сега топката е в други континенти. Африка вече имаше свой представител в лицето на Кофи Анан. Възможно е следващият да бъде от Южна Америка.

Но може би най-настойчива е претенцията на Източна Европа - регион, който не съществуваше като самостоятелна политическа единица, докато Варшавският договор не се разпадна. Исторически погледнато, нейният ред никога не е идвал.

Ето защо най-вероятно този регион ще получи формално съгласие да излъчи кандидат. Освен това, събития, които сега се развиват там, със сигурност предстои да се разгорят с решителната схватка между Русия , Европа и НАТО. Следователно, Източна Европа е ключов регион.

Като се има предвид, че изборният процес започва в Съвета за сигурност, трябва да бъдат задоволени интересите както на Изтока, така и на Запада, на Москва, Вашингтон и Берлин. Повече или по-малко кръгът се стеснява до България - страна, която има достатъчно добри връзки с руснаците, за да преодолее тяхното вето.

Не на последно място, все по-голяма подкрепа получава идеята, че е дошло време жена да застане на поста, както бившият посланик на САЩ в ООН Бил Ричардсън заяви неотдавна във в. „Вашингтон пост“ (където Бокова също се посочва за фаворит).

„Всички политици говорят за овластяването на жените, но е време да се действа и на един от най-високите постове в света да застане жена“, казва той и добавя: „Ако по-силното представителство на жените може да допринесе за мира, то тогава нашият главен преговарящ за мир трябва да бъде жена.“ В действителност, Ричардсън е толкова убедителен в своето твърдение, че си струва да го цитирам изцяло:

„Една жена Генерален секретар на ООН ще бъде фантастично вдъхновение за половината планета , което показва , че жените могат да постигнат успех в области, които досега са били доминирани от мъже.

Би било изключително полезно да се разчупи стереотипа и се опровергае широко разпространеното убеждение, че само мъжете могат да бъдат лидери. Освен това, жените получават по-малко заплащане за работата, която вършат. Те съставляват само 22% от парламентаристите, а през последните 50 години само 7,4% от страните са имали жена за президент.

Дори Общото събрание на ООН, което всяка година има нов председател , е избрало само три жени за общо 69 сесии. Крайно време е ООН да даде пример, като сложи край на тази дискриминация по полов признак спрямо първия дипломат на планетата.

Милиони жени по света биха се осмелили да се изправят и да се борят за мечтите си в служба на обществото.“

С една дума, засега изборът на жена от България ми се струва най-приемлив. Има и други кандидатки, както се посочва в различни статии. Но всички те като че ли имат един непреодолим недостатък: или са заемали политически постове в своите страни, или са служили вярно на ЕС, нещо, което ще бъде неприемливо за руснаците.

Бокова, обаче, има противник в собствената си страна - още една жена, която със сигурност няма да успее, но която така убедително лобира в своето правителство, че то може да вземе неправилното решение да я номинира на мястото на Бокова. Имам предвид Кристалина Георгиева, настоящ европейски комисар и определено достойна личност. Но липсата й на дипломатически опит и опит в ООН, както и позицията й в ЕС със сигурност ще отблъснат Москва. Ето защо, за България ще бъде добре да поддържа номинацията на Бокова.

Разбира се, много може да се каже в подкрепа на Бокова. Усетих нейното неподправено харизматично присъствие, докато разговаряхме на чаша кафе по време на една от паузите на дебата в Общото събрание на ООН . Ето какво пише „Дипломатически куриер“ за силните й страни:

Тя успя да реформира ЮНЕСКО след драстични бюджетни съкращения . Тя е много активна в насърчаването на образованието на момичетата, междурелигиозния диалог, борбата срещу антисемитизма, културното прочистване и финансирането на тероризма . Нейният консенсусен стил на лидерство и остър политически усет й помогнаха за преизбирането й за генерален директор на ЮНЕСКО през 2013 г. Важно е да се отбележи, че Бокова се радва на добри отношения със САЩ, Франция, Китай и Русия, а също така и със страните от Групата на 77-те.

Като човек, тя е изключително внимателна и скромна. Умее невероятно добре да изслушва своя събеседник, качество, което ще й е много необходимо като Генерален секретар на ООН. Но най-вече, тя е един пламенен идеалист. Накарайте я да говори за Палмира и в погледа й ще прочетете голяма решителност. Тя говори за предизвикателствата и трудностите в опитите й да привлече вниманието на международната общност върху опазването на световното наследство: „Опитах се да придам хуманен облик. Иначе хората си мислят, че това са само предмети на изкуството и са по-маловажни от темите за климатичните промени и за бежанците. Всъщност, аз винаги подчертавам, че става въпрос за хората, които живеят там, става въпрос за тяхната история, за тяхната памет, култура и традиции. Именно това ни прави хора, това е, което ни връща към корените ни, към нашия произход, това, което носим неизменно със себе си. Геноцидът е също част от това, което аз наричам „културно прочистване“, казва Бокова.

Моля я да изброи и други постижения, освен това, че накара човечеството да заговори за опазване на културното наследство. Питам я за нещо конкретно, което е направено, за да се променят нещата. Тя започва енергично да разказва: „Ние реставрирахме всички мавзолеи в Мали. Отидох там с президента Оланд и обещах на местното население, че ще го направим. И го направихме. Съдът в Хага разглежда първия случай на разрушаване на културно наследство в Мали като военно престъпление. Работим по установяване самоличността на извършителите на престъпления в Сирия. Работя ежедневно с Интерпол , Международната митническа организация и Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността, за да координираме действията си. Настояваме пред ЕС да актуализира законите за внос на културни ценности. Създаваме база данни за проследяване на откраднати културни предмети. Помагаме на страните, които не разполагат с обучени полицейски служители, да създават специални звена, закони и база данни. В края на краищата, аз не разполагам с армия, но мога да направя много с това, което имам".

Тя има невероятно тежка програма, но се отнася с изключително внимание към въпросите ми, особено към последния: за това, което я прави подходящ кандидат за поста Генерален секретар на ООН. Въпреки че дипломатично избягва въпроса за кандидатурата си, тя ми отговаря индиректно : „Преди десет години ЮНЕСКО помогна за възстановяването на стария мост в Мостар, който бе разрушен по време на войната на Балканите. Тази година през юли ЮНЕСКО беше домакин на среща на лидери на страните от бивша Югославия. Помислете си за значението на този форум, за това, че успяхме да съберем политици, които преодоляха своите различия в името на общото наследство“.

Организацията на обединените нации има огромен потенциал за „мека сила“, нещо, което Бан Ки Мун постигна. Уважавам го много за неговата динамичност, за неговата активност, особено по въпросите на климатичните промени. Той доказа, че не е достатъчно да се реагира само в случай на бедствие или криза. Ние трябва да ги предвиждаме и да изграждаме доверие помежду си, че можем да ги преодолеем заедно. Това е и моята мисия, за която аз вече имам добър опит, а мисля че и добри резултати.

Аз идвам от страна, която успя да извърши исторически преход и социални промени по относително мирен начин. Много страни по света преминават през подобни процеси и това често е трудно и дестабилизиращо за хората. Моята страна и нашият регион натрупаха богат опит. Научихме се как да се справяме с това и това е нещо, което можем да дадем на света. /БГНЕС/ Мелик Кейлан във Forbes/