Договорен и в процес на усвояване е почти половината от ресурса, насочен от Българска банка за развитие към 13 търговски банки, по линия на програма за подпомагане на бизнеса. От отпуснатите от бюджета 250 млн. лв. до момента са сключени договори за кредити в размер на 112.6 млн. лв. Крайните получатели на средствата ползват парите при 8% годишна лихва, максимален срок за връщане 10 години плюс 3 години гратисен период и размер на кредита до 2 млн. лв.

С бързи темпове се работи и по другата линия, която е насочена целево към селскостопанските производители. Ресурсът за тях е в размер на 100 млн. лв., като 31 млн. лв. са вече усвоени към банки. Специфичното при тези кредити е, че те са за оборотни средства, които да обезпечат земеделските кампании по реколтата. Механизмът на отпускане е същият, както и при кредитите за бизнеса, като лихвеният процент за крайните потребители е малко по-нисък - 7.5%, а срокът за връщане - 18-месечен.

Търговските банки, които са партньори в тази инициатива, получават до 3 пункта марж на печалбата по отпуснатите кредити. Макар да са поставени пред равни условия, някои успяват да се справят по-бързо в тази дейност и са отпуснали повече и по-големи кредити към момента.

Какви са очакванията на банкерите за ефекта от тази финансова инжекция към бизнеса и какви са възможностите за продължение на инициативата в кризисните за икономиката условия, опитахме да научим в интервю с Ангел Геков, изпълнителен директор и член на УС на Българска банка за развитие.

Какъв е критерият, по който бяха избрани 13-те банките, с които ББР сключи договор за отпускане на средства по целевата кредитна линия за бизнеса?

На практика се приложи комплекс от критерии, като първият и най-важният от тях е оценката на Народна банка на база проверките, извършвани от Банков надзор. Разглежда се още размера на корпоративния портфейл и адекватността на капитала от първи ред. На тази база заявените от банките намерения бяха класирани и съобразно това бяха изпратени предложенията за сключване на договори. Същия подход е прилаган и по отношение на втората линия, която е насочена към земеделските производители.

Търсите ли информация за кредитите, които тези банки отпускат извън целевата линия? Тоест дали те кредитират предимно с ресурса, взет от вас?

По отношение на другата им дейност ние нямаме контролни функции и механизми, които да упражняваме. Действащата им кредитна дейност по отношение на собственото кредитиране с техен собствен ресурс, си е от техните компетенции и политика.

Ние сме заложили в договорите съответни изисквания за стандартната добра банкова практика по отношение на револвиране на действащи кредити към действащи клиент. Това означава да не се отказва револвирането на такива кредити, ако няма основателна причина за това, а също и по отношение на привлечените средства от собственика, които не трябва да намаляват определен размер към дата, която сме фиксирали.

Поставяли ли сте изисквания за това на какви условия следва да отговарят крайните получатели на кредитите?

Програмата предвижда изискванията, които банките имат по обичайната им дейност, да бъдат прилагани и при тези кредити, тъй като наш клиент са банките. Рискът по отношение на индивидуалните кредити си остават за самите банки. Ние нямаме право да им поставяме различни условия за облекчения или за неспазване на процедури, така че стандартната им практика не би трябвало да се различава от практиката по тези клиенти.

Схемата е такава, че нашият длъжник е банката. Самата банка си има правила, процедури, които прилага в работата с клиентите си. Нашите отношения са банка - банка. От там нататък ние получаваме информация, контролираме усвояването на тези линии по отношение на общите правила. Например, средствата са предназначени за инвестиционни кредити. Ако са отпуснати за оборотни средства, ще направим забележка. И така нататък. Но ние не преценяваме проектите и не взимаме решение за това дали те стават за финансиране или не и по никакъв начин не влияем на решенията на банките.

Отправяли ли сте забележки до момента?

Не е имало някакви проблеми до момента. Ние сме в начален етап на усвояване, но от това, което получаваме към момента като информация става ясно, че се работи по програмите. Лошото е, че винаги в началото има едни технологични срокове заради необходимостта да се направят съответните целеви продукти, да се информират клоновете, да се мине през всички възможни решаващи органи. Всичко това забавя до известна степен този процес, но той се развива с бързи темпове и цифрите подкрепят това твърдение. Така че вече имаме стръмно нарастване в процеса на договаряне на кредитите в последните 15 дни бяха почти удвоен размерът им.

Защо усвояването протича по-бавно от договарянето?

Защото всеки проект усвоява средствата по различен начин. За нас е важно средствата да се договорят, а от там нататък усвояването е съгласно съответните проекти. Някои неща чакат доставки месеци наред, при други се плащат аванси и акредитиви предварително.

Ако проследим темпа на усвояване на средствата се вижда, че съвсем скоро ще бъдат раздадени всички пари от тези 250 млн. лв.

Това е смисълът на заниманието. Максимално бързо тези пари да влязат в икономиката.

А какво ще правим, когато се изчерпи този ресурс?

Ние не можем безкрайно да правим такива линии, а решението не зависи от нас. Зависи и от икономическата среда, и от много други неща. Аз си мисля, че банките ще започнат да активизират дейността си, още повече, че се забелязват признаци за раздвижване на световната икономика. Дано това се окажат постоянни тенденции, а не само някакви заблуждаващи хаотични движения. Ако приемем, че най-лошото е зад гърба ни, да се надяваме, че нещата ще се пооправят.

Виждате, че и мерките, които бяха предприети с тези трилиони, излети или само обещани в икономиките не дадоха този мигновен ефект, който всички очакваха. Дефакто това се усеща едва сега, ако приемем, че това, което се случва по пазарите е някакъв сигнал за раздвижване, но чак година и няколко месеца от началото на тази криза се усеща някакъв ефект.

Сам казвате – там се изливат трилиони долари и ефектът идва едва сега, а при нас са няколкостотин милиона лева. Достатъчни ли са за някакъв осезаем ефект в икономиката?

Не ги сравнявайте така! Нашият късмет тук е, че включително заради консерватизма на пазарите, нито банковата система, нито компаниите имат толкова големи преки загуби от тази криза. Източникът й не се крие в самите нас.

А по отношение на ефектите, не е целта да се очаква нещо гръмко, а да се даде глътка въздух, включително на банките и на предприятията, които имат нужда от тези инвестиции в конкретно този период. Включително да имат този мост в кризата и при финала й да излязат с ново качество, нова конкурентоспособност.

Ясно е, че с 500 млн. лв. не можем да решим проблемите на икономиката. Никой няма за цел и да замени банковото кредитиране с подобни кредитни линии. Това е невъзможно. Но то е стимул, помощ и от тази гледна точка мисля, че безспорно е полезно начинание. Фактът, че банките го приеха радушно, че подкрепят изцяло подобна дейност, означава, че гилдията оценява позитивно ефективността на тези мерки.

Ефектът не може да не бъде положителен и защото това са едни дълги пари на добра цена при това за технологично обновление, за ноу-хау, а това означава подобряване на конкурентоспособността на тези предприятия, които правят инвестициите. Клиенти има от всички сектори – както от търговията, така и от преработваща промишленост и производство. Твърде широк е обхватът. Не са много като бройка, но в тази линия има и предекспортно оборотно финансиране.

А Вие като банкер имате ли някакви забележки към тази гилдия? Не са ли в голяма степен виновни и те самите за скъпия кредитен ресурс? Имам предвид заради високите лихви по депозитите...

Това е политика на всяка банка и банкова група. Знаете, че системата у нас е доминирана от банки, които имат чужди собственици. Вероятно при определянето на тази политика, решенията се вземат от централите. Не мисля, че лихви от порядъка на 9-10% по депозитите са оправдани, но очевидно банките са приели някакви собствени схеми за развитие, което си е тяхно решение. Не бива и да се приема, че тези високи проценти по депозитите пряко, механично трябва да се пренесат към оскъпяването на кредитите.

Тези депозити в общите пасиви на банките вероятно са доста незначителна част и в определянето на средната цена на ресурса, което е база за кредитната им дейност, вероятно имат много минимално въздействие. Но въпреки това не е за пренебрегване фактът, че такива лихви съществуват. Безспорно е, че в момент на криза, когато трябва да си максимално конкурентоспособен и борбата за пазари става още по-жестока, кредити с високи лихвени проценти те вадят от играта. Имам предвид за бизнеса, ако се финансираш при 5% е едно, при 10% - друго и съвсем различно при 15%. Този разход се отразява в продукта ти, а от там - в пазара.

Намирате ли, че бизнесът е достатъчно активен в привличането на средства от възможните фондове и линии?

Това, което касае възможностите за финансиране, съм убеден, че бизнесът го използва, при това максимално. Друг е въпросът дали тези възможности са достатъчно широки за нуждите на бизнеса. Той винаги иска дълги пари и евтини пари. Банките пък искат точно обратното. Това е стандартното противоречие, на което трябва да се намери баланс. Той ще позволи на икономиката да бъде достатъчно подкрепена и банките да бъдат достатъчно спокойни, макар че в условията на криза спокойствие няма.

Каква е възможността за издаване на облигационна емисия, която да привлече още ресурс в ББР за инвестиционно финансиране?

Това е схема, която в момента разработваме. Идеята е банката да емитира облигационен заем, като набраните средства по него да се използват за финансиране на инфраструктурни проекти в широк смисъл на думата: като започнете от вода, пътища, комуникации, енергетика, енергийна ефективност. Това е едната опция, а другата е свързана с проекти, по които е възможно самият инвеститор да емитира облигации, а ние да бъдем негов гарант, като съответно администрираме усвояването на средствата по проекта.

Подготовката на една облигационна емисия не е толкова дълго мероприятие. Ако се прави от самата банка, става дори още по-бързо. Аз мисля, че за няколко месеца е възможно да се направи такава емисия. Това е една подходяща схема, пенсионните фондове, които от доста време искат да правят инвестиции в инфраструктура, но не бяха достигнали до подходящата форма за това. В същото време те имат проблеми с печелившия пласмент на ресурса, който управляват, при относително приемлив риск и поради тази причина ние предложихме един инструмент, който съчетава и двете неща -добра доходност с приемлив риск, каквато е де факто инвестицията в инфраструктура. Всички по веригата би трябвало да са доволни. Това е идеологията.

Безспорно е, че по отношение на инвестиции в инфраструктурата има много проекти, които спокойно биха могли да намерят едно такова финансиране и да се форсира тяхното въвеждане в експлоатация, което подобрява конкурентоспособността и условията и средата за бизнес. Така че кризата не е определящ фактор за обмислянето на този инструмент.