Въпросът за българските имигранти във Великобритания е изцяло политически. Около това мнение се обединиха икономистът Георги Ангелов и политологът Даниел Стефанов в предаването "Кой говори" по Дарик. Според тях въпросът за имигрантите на Острова е вътрешен за страната и в контекста на дебата за развитието на Европейския съюз. За българските емигранти пък Германия е по-желана дестинация от Острова.

Въпросът за българските имигранти - разменна монета за британските политици

Според Даниел Стефанов е подходящо да се каже, че въпросът за българските и румънските имигранти се е превърнал в разменна монета за британските политици във вътрешен план. По думите му преди десет години тогавашното лейбъристко правителство е подценило въпроса за имиграцията от ЕС при предишното разширяване на Общността, когато влязоха десет държави, и тогава действителният ефект от имигрантите е надминал десетократно първоначалните оценки.

Това бе и аргумент на Дейвид Камерън в статията му във "Файненшъл таймс", с която обяви намеренията за ограничаване на достъпа на българи и румънци до социални помощи на Острова. Политологът напомни, че освен това в програмата на настоящата управляваща коалиция във Великобритания за залегнали няколко точки с ясната цел за намаляване на имиграцията.

Проблемът на Великобритания е имиграцията като цяло, а към него трябва да прибавим и изконния проблем на Лондон с Европейския съюз и начина, по който той се развива, каза Даниел Стефанов.

Основният дебат в момента, който тече по отношение на развитието на Общността е доколко Великобритания ще успее да обърне начина, по който ЕС се развива  - дали той трябва да върви към все по-голямо уеднаквяване на всякакви стандарти или всяка страна трябва да запази своята идентичност, каквато е тезата на Камерън. Друг проблем на европейска територия, който също се обсъжда отдавна, е липсата на демократична легитимност. "Усещането във Великобритания е, че гражданите все повече не могат да определят начина, по който този съюз се развива, а той все повече им налага те да се променят", коментира политологът.

Стефанов смята, че в търсенето на отговора на въпроса защо настроенията са такива спрямо българи и румънци, хората от двете страни трябва да погледнат и в собствения си двор. "Трябва да признаем, че откакто са членове на ЕС, България и Румъния не отговарят на очакванията за собственото си развитие нито икономически, нито политически", коментира той. Двете страни все още имат мониторингов механизъм върху съдебните системи. Икономически пък не се развиваме според първоначалните нагласи по отношение на доходите и жизнения стандарт, каза още той.

5% е делът на българските емигранти, избрали Великобритания

Георги Ангелов е категоричен, че поради отварянето на трудовия пазар за българи на Острова от началото на следващата година нашите сънародници са във фокуса на обществото и неговите настроения спрямо имигрантите. Това се случва, въпреки че българите нито отиват там за социални помощи, нито пък са толкова много, че ако има някакъв негативен ефект, то той да е значим и видим.

Имигрантите извън ЕС във Великобритания са в пъти повече в сравнение с румънските и българските, взети заедно, каза Ангелов и обърна внимание, че единствено за България и Румъния е била наложена клаузата, според която двете страни нямаха достъп до трудовия пазар на Острова в продължение на седем години.

"За нас беше наложено заради поляците, чехите и словаците, които отидоха във Великобритания поради проста причина - когато през 2004-а се разширяваше ЕС, само няколко страни отвориха пазари си на труда и това бяха най-вече Великобритания и Ирландия и всички отидоха натам", каза Ангелов. Той отчете, че в настоящия момент ситуацията е друга и над 20 страни вече са отворила пазарите си, така че няма как да се очаква вълна от българи и румънци във Великобритания.

Икономистът допълни, че Германия, която също ще отвори пазара си за българи и румънци, към настоящия момент е по-привлекателна дестинация за гастарбайтери от Великобритания. Българските емигранти, които са предпочели Великобритания, са около 5 на сто от общия поток. Великобритания дори не е в топ три на най-желаните дестинации, каза икономистът. Ангелов допусна възможността, че дори след отварянето на пазара, българските имигранти могат да се окажат по-малко от преди. Той даде пример с това, че през 90-те години на миналия век когато за българите, отправили се към Великобритания, пречките са били повече, техният брой е бил по-голям. След отпадането на визите и редица пречки в следващите години, потокът на български имигранти не е бил толкова голям.

Целия разговор в предаването "Кой говори" с участието на Даниел Стефанов, Георги Ангелов и журналиста от Дарик Николай Тихов чуйте в radio.dariknews.bg