Питейна вода, чист въздух, пресни храни, предпазване от наводнение – свикнали сме да получаваме тези насъщни неща и не се замисляме, че те ни се доставят от природата. Те са така наречените екосистемни услуги. В ново изследване, разработено от TEEB международната програма за оценка на икономическата стойност на природните ресурси, се оценява значението и цената на природните ресурси в градовете.

Посланието на икономистите е, че ако се държи сметка за екосистемните услуги, градовете могат да постигнат намаляване на общинските разходи, да стимулират местната икономика, да подобрят качеството на живота и да вдъхнат повече сигурност на населението. Подходът, разработван от TEEB, позволява да се измери и алтернативната цена на различните политически решения /т.нар. trade – offs/ при планиране на градската инфраструктура.

Храна, защита, приятели, красота

Примери за екосистемни услуги в градски условия има много. Например дърветата в градовете на САЩ общо годишно поемат от атмосферата и преработват 22.8 млн. тона въглерод, което се равнява на общите емисии на цялото население на страната за 5 дни. Стойността на тази услуга, оказвана от градските дървета в САЩ безплатно, се оценява годишно на 460 млн. долара.

Друг пример дава Хавана. В кубинската столица значителна част от консумираната храна се произвежда на място: ежегодно 7.5 млн. яйца, 3650 тона месо, 8.5 хиляди тона растителна продукция. В Пекин пък инвазията на воден хиацинт е спряна през 2003 г. с цената на 2.1 млн. долара. Използвани са екосистемните услуги на три естествени врага на това растение – но ако вместо биологичен контрол беше приложен човешки труд и химикали, цената на операцията щеше да е 260 млн. долара, тоест 124 пъти повече.

Учените разделят екосистемните услуги в четири основни категории: материални, регулиращи, поддържащи, културни. Горните примери дават представа за първите три категории. Културните услуги на екосистемите са най-трудни за оценка, защото включват показатели като естетически предпочитания, образователни и възпитателни ползи, психично здраве.

Известно е, че хората в градовете, които живеят в зелени райони, са по-склонни да се включват в доброволчески акции – за разлика от онези, които в ежедневните си трудови миграции минават през тежки улични задръствания. В културните услуги се включват и дейностите, свързани с екологичния туризъм. Разбира се, не всичко в екосистемните услуги може да се измери посредством пари: част от стойността на природата се изразява просто в красота.

Природата е капиталът на градовете

Защо градовете незабавно не започват да работят според тази методология? Защото като цяло липсва информация и разбиране, че природата е капитал. Това невежество вече е довело до значителна загуба на богатство на населението, свити приходи за градските бюджети и пропуснати ценни бизнес възможности. Само прахосниците харчат от капитала, разумните стопани се възползват от лихвите, като запазват и увеличават главницата.

Устойчивият град, който в дългосрочен план използва пълната стойност природния си капитал, т.е. запазва функциониращи екосистемите си, е най-ефективният като разходи, но често и единствен начин да се задоволят човешките нужди. Защото в повечето случаи няма заместители за нещата, които получаваме безплатно от природата.

Всичко това говори, че концепцията за цена на природата трябва да навлезе в общинските учреждения, заявява TEEB. Децентрализацията на властта е световен феномен и местните правителства трябва да поемат все повече отговорности по устойчивото осигуряване на сигурна и здравословна жизнена среда на своите граждани по достъпни цени.

Какви ще са ползите от това? Градските власти ще извлекат значителни политически дивиденти от устойчивите градове, тъй като позитивните резултати се демонстрират на местно ниво. Ще се подобри комуникацията местна власт – население. Градските политици ще вземат мотивирани, научни решения, тъй като всеки нов проект е свързан със загуба на екосистемни услуги. Изчислявайки евентуалните ползи и загуби, общинарите ще управляват като добри стопани природния капитал на града.

Как се прави в света

Ето някои конкретни примери за градове, спечелили чрез изчисляване на екосистемните услуги и съответно планиране. В столицата на Австралия Канбера са засадени 400 000 нови дървета. Така е постигнато пречистване на въздуха, регулира се локалният климат. Улавя се въглеродният диоксид, задържа се влагата. Ползата в пари се изчислява на 4 млн. долара годишно.

Столицата на Австралия, разбира се, е богата. Но какво може да направи един беден град с население 42 хиляди души в Перу, за да осигури подаването на добра вода? Обществеността в Моябамба е запозната с констатацията, че за да се избегне режим на водата трябва да се запазят два малки гористи водосборни басейна. Населението се съгласява да плаща малко по-големи сметки за вода, но да запази водосборите – с което осигурява и поминък на местните жители, които работят като надзиратели.

Също и в урбанизираните райони, които носят печата на икономическото развитие, отчитането на екосистемните ползи може да доведе до работещи стопански решения. В Лимбург, Белгия, регион на стари въглищни мини, е основан първият национален природен парк. Освен че там се опазва биоразнообразието, в администрацията на парка и свързани туристически дейности се създават 400 работни места в район, където безработицата е исторически проблем.

В Дърбан, Южна Африка, местните власти се възползват от материалните услуги на екосистемите, за да подобрят условията на живот за най-бедните. Планирайки градското развитие те оставят големи незастроени пространства. Там бедните жители на града могат да събират дървен материал, храни, както и вода.

А в Кампала, Уганда, за щастие на населението е изчислено, че градът ще губи поне по 2 млн. долара годишно, ако пресуши блатата в предградията. Имало е идеи блатата да се превърнат в земеделска земя – но така ще се загуби важна услуга по пречистване на отпадъчните води на града. Новата пречиствателна станция ще е много по-скъпа от хипотетичната печалба от земеделие.

Алгоритъм за местната власт

Изследователите на TEEB определят шест стъпки, с помощта на които местната власт може да адаптира дейността си в съответствие с концепцията за екосистемните услуги.

  1. Да се определи какъв е проблемът и да се постигне съгласие със заинтересуваните групи, че проблемът е точно такъв.

  2. Да се открият екосистемните услуги, най-подходящи за решаване на този проблем.

  3. Да се определи каква информация и какви оценки ще са нужни.

  4. Да се оцени потенциалът на екосистемните услуги да се изменят в бъдеще.

  5. Да се определят и оценят алтернативните политики.

  6. Да се оцени ефектът на политиките върху различните заинтересувани страни.

По този алгоритъм е действал град Кейптаун в Южна Африка. Оценката на първоначалния природен капитал на града е впечатляваща: планини, плажове, гори, мочурища и всичко това на разстояние едно пътуване с метро в град с 3.6 млн. жители. Това е глобален център на биоразнообразието, като в Капският флористичен район има над 6000 ендемични вида растения.

Но според последните екологични оценки, 60% от природните зони са загубени, а от останалите територии 30% се считат за застрашени или критично застрашени от екстремното демографско налягане, изразено главно в трансформация ползването на земята, замърсяване и инвазивни видове. Нужни са повече разходи за опазване.

Но местната власт в Кейптаун изключително трудно дава пари за такива неща, особено предвид наболелите социални въпроси и крещящата нужда за развитие. Затова отделът за управление на околната среда е трябвало много ясно да обоснове „бизнес предимствата“ на опазването на природата в региона с по-високи общински инвестиции.

Различните отдели в общината, особено екологичният и финансовият, са работили съвместно в изработването на оценка. Отчетена е важността на екосистемите за туризма, водното стопанство и предпазването от природни катастрофи. Установено е, че приходите от туризъм в околностите на Кейптаун достигат 420 млн. долара годишно; рекреационната стойност на природата е вероятно 70 млн. долара. Само филмовата индустрия, използваща околностите на Кейптаун за снимане, оставя в региона близо 50 млн. долара.

Простото събиране на всички екосистемни ползи край Кейптаун дава сумата от 600 млн. долара годишно. Всеки ранд /валутата на ЮА/, инвестиран в поддържане на екосистемите, формира между 1.2 и 2 ранда стойност за икономиката на по-широкия регион. Решаването на проблемите във водния сектор, което може да се реши с 2 до 5 ранда, чрез инвестиции в подобряване качеството на екосистемата може да се реши с 0.16 ранда.

Но нещата не са свършили с едно голямо изсипване на пари за екология. Преди световното футболно първенство, в разгара на световната финансова криза, местната власт е взела под внимание направените изчисления, но е оставила мащабните акции по консервация на природата за бъдещето. И това се приема за голям успех от екологичния отдел: работейки заедно, много различни хора са достигнали до общо мислене за природния капитал на града и бъдещето управление на природните му ресурси е обещаващо.

В началото бе измерването

Посланието на TEEB гласи, че за много от градските проблеми има икономични, устойчиви и печеливши решения, базирани на екосистемните услуги. Но от друга страна подобряването на ключовите градски екосистеми само по себе си е добра инвестиция, тъй като от тях зависи бъдещето на местното общество и бизнес. Независимо откъде се започне – от проблемите или от екосистемите, надеждни изчисления на природната цена са нужни.

В практиката са известни редица методи за оценка на екосистемните услуги: директни пазарни цени, алтернативни разходи /какво трябва да се плати, ако природата не доставяше тази услуга/, цена на заместители, изявени предпочитания, склонност за плащане от страна на населението, метод на транспортните разходи и др.

Най-лесно е, когато на разположение има емпирична информация като тази, събрана от кметството в Монреал на база данъчните декларации: имотите, разположени на разстояние под 30 м. до парк, имат с 5 до 20% по-висока пазарна цена. Ето начин да се измери една от услугите за града, оказвани от парка. Разбира се, екосистемите оказват едновременно множество услуги. Калкулацията им в друг канадски град определя годишната нетна печалба за града от едно дърво на 55 щатски долара.

Не е задължително екосистемната услуга всеки път да получава крайна оценка в долари, евро или левове. Някои ползи от съхранената природа и здравото общество чисто и просто не могат да се изразят в пари. Интересно е в тази връзка, че според изследванията населението в градовете цени най-много онези свойства на екосистемите – естетичен ландшафт и запазена дива природна среда – от които извлича най-малка директна парична полза.

 

Прочетете повече