Предвид настроенията на пазара, Федералният резерв на САЩ просто нямаше как в сряда да не вземе решение за втория транш количествени улеснения /КУ2/– коментира Мохамед Ел-Ериан, управляващият директор на най-големия в света фонд за инвестиране в облигации Pimco, от страниците на Financial Times.

Но според инвеститора предприетият от централната банка ход е „тъп инструмент“ предвид тежката задача да се възстанови икономическия растеж и да се създадат работни места. При това ползите за Америка ще бъдат свързани с причиняване на проблеми на други страни. Както ползите могат да изчезнат, така и проблемите могат бързо да ескалират заради някои непредвидени последици от КУ2, счита Ел-Ериан.

С изкупуване на дългосрочни правителствени облигации на стойност 600 млрд. долара до края на юни 2011 г., Федералният резерв се надява да понижи лихвите, инжектирайки кеш в икономиката. Цените на активите ще получат подкрепа, а домакинствата и фиирмите ще бъдат насърчени да харчат и наемат нови работници. Освен това, тъй като съществува възможност ФЕД да се повтори, ако резултатите се окажат неудовлетворителни, пазарът може да включи в оценката си нови количествени улеснения и така да въздейства на цените много преди евентуална трета намеса на ФЕД.

Но в самия Федерален резерв са наясно, че потенциалните ползи идват на някаква цена, която в случая е риск за директни щети и непредвидени последици. Според Ел-Ериан, заплахите са основно три.

Първата опасност идва от соловата роля, която ФЕД играе, въпреки че сам Бен Бернанке през септември предупреди, че централните банкери не могат сами да решат икономическите проблеми на света. В момента ФЕД на практика е самотен войн сред американските политически институции, който със смислени действия се стреми да се противопостави на високата безработица и мудния икономически растеж.

Тъй като по една или друга причина ръцете на другите иснтитуции са вързани да правят нещо подобно, те с готовност застават зад гърба на ФЕД и го оставят да свърши мръсната работа. Но инжекциите на пари и финансовото програмиране са недостатъчни, за да се справят с предизвикателствата пред икономиката на САЩ. Без структурни реформи, част от парите от инжекцията ще изтекат веднага извън границите на страната и това ще доведе до поредния скок на капиталовите потоци в някои други страни.

Останалият свят не се нуждае от допълнителна ликвидност – и тук възниква вторият проблем. Някои нововъзникващи икономики, като Бразилия и Китай, вече са близо до прегряването. Еврозоната и Япония не могат да си позволят по-нататъшно поскъпване на своите валути. Въпреки учтивата реторика на срещата на Г20 в Корея миналия месец, другите страни ще се противопоставят на ненужно опасен ръст на капиталовите потоци, причинен от неподходящата и с краткосрочен хоризонт американска политика. Резултатът ще е нови напрежения за курса на валутите, по-висок риск от контрол върху капитала, търговски протекционизъм.

Третият проблем е постепенната ерозия в централната роля на Америка в глобалната икономика – включително на долара, световната резервна валута, както и на статута на американските финансови пазари като най-солидните и предвидими в света. Нито една страна или многодържавно съглашение в момента не може да замени САЩ. Но с комбинация от алтернативи влиянието й с времето ще бъде подкопано. Не е чудно, че цените на търговските стоки продължават да растат, когато доларът поевтиня чувствително в очакване на КУ2. Това е свързано с нежелано растящи разходи на входа на американските компании и натиск върху техните печалби.

Според Ел – Ериан, неприятното заключение е, че КУ2 ще има краткотраен и ограничен успех в поддържането на икономическия растеж и създаването на работни места, но едновременно с това създава затруднения на редица други страни. След като резултатите вътре в страната се окажат по-слаби от очакваните, въпрос единствено на време е ФЕД да бъде принуден да направи повече. Тоест няма изгледи КУ 2 да отбележи края на необичайно активната роля, която централната банка на САЩ играе напоследък.

Ел – Ериан съветва Федералния резерв да се подготви за този развой на събитията още от сега. Федералняит резерв според него трябва да постави две условия, в случай че отново бъде принуден да поеме в баланса си ново количествено улеснение.

Първо, вместо да изпълнява пак солова партия, да настоява за по-цялостен подход за улесняване на икономиката, който да разглежда проблемите на търсенето и структурната реформа. Второ, монетарната политика в САЩ да бъде координирана със сходни действия в други страни. Ако не стори това, ФЕД рискува да пресече тънката линия, разделяща смелата от безотговорната политика.