Да не си платиш дълговете не означава, че си получил безплатен обяд. То има своята цена и тя е доста висока. Това каза в предаването ИконоМикс на Дарик радио професорът по макроикономика и финансови регулации Фернандо Фернадес от Мадридския IE Business School.

Според него опрощаването на дълговете на Гърция не е етичен въпрос, а въпрос на прости сметки, които политиците трябва да преведат на езика на хората в Атина.

Какво е вашето мнение за протестите, които се случват в Гърция? Смятате ли, че хората  там имат основания да протестират?

Там ситуацията е много различна. Ще го кажа така: гърците са натрупали много блага, които не могат да си позволят да задържат в момента. Страната преживява сериозно свиване на икономиката, а това няма как да не се отрази на доходите и на качеството на живот. Със своя социален протест хората показват, че не искат да приемат да са по-бедни, отколкото са били вчера. Но въпросът е дали не са били прекалено богати преди това? 

Тук трябва да откроим и проблема със споделяне на тежестта от тази криза. Важно е да имаме предвид кой колко плаща от цената на всичко това, като си дадем ясна сметка, че има лимит на това колко може да понесе населението на Гърция и колко могат да си позволят да дадат държавите - кредиторки.

Ролята на правителството в Гърция е много голяма. То бе преизбрано и това му е втори мандат. В негов интерес е да направи така, че страната да изпълни ангажиментите, поети пред международната общественост. Правителството трябва да преведе на езика на хората защо е важно да пожертват стандарта си. То трябва да им обясни и какво имат предвид останалите държави, които искат от Гърция да извърши структурни реформи и да направи икономиката си по-гъвкава.

Това е единствения начин за Гърция да излезе от кризата, защото в момента една значителна част от Брутния вътрешен продукт се реализира от малко на брой компактни групи. Тези групи имат контрол над производството, над туризма. Така че онова, което ЕЦБ и МВФ казват е, че са нужни реформи, които да направят икономиката на Гърция по-конкурентна, защото само така тя може да расте.

А как приемате възможността Гърция да обяви банкрут и да напусне еврозоната?

Това са два много важни въпроса. Дори и да фалира, Гърция няма да избяга от това да си плати дълговете. До тук много се изговори за това в каква степен да бъдат опростени дълговете й, но се забравя сякаш, че има граници на съкращенията, които една страна може да направи. Има граница, до която може да се намали дохода на хората, граница, на която да се намали жизненото равнище, туризмът също има лимит. Според мен този лимит вече достигнат. Аз не се притеснявам, че Гърция ще фалира, и че вероятно кредиторите й ще трябва да опростят повече от 50%. Това струва ми се вече е възприето от международната общественост.

Вторият въпрос обаче, напускането на еврото, е много важен. Разбира се, Гърция е суверенна държава и може да реши, че й е по-добре да се отдели. Но от по-глобална гледна точка, това би било бедствие, катастрофа, защото тя няма просто да напусне еврото и европейската общност. Връзките й с Европа ще бъдат прекъснати, замразени. Търговските отношения значително ще пострадат.  Ако напусне еврото и не плати дълговете си, Гърция не може да се надява на пари нито от социалните фондове, нито от кохезионния фонд или ресурсите за селското стопанство.

Ако си припомним случилото се с Аржентина, когато валутният борд там падна, девалвацията на песото бе огромна. Така че ако тръгне по този път, Гърция може да събуди три пъти по-бедна, отколкото е в сега.

Но етично ли е Гърция да плати само 50% от своя дълг, докато другите задлъжнели държави като Италия или Испания ще трябва да платят 100% от дълговете си?

Благодаря ви за този въпрос, защото според мен има огромно неразбиране по него. Да не си  платиш част от дълга има своята цена и тя е доста солидна. Представете си я която нещо, което плащаш през много дълги периоди напред, под формата на доста по-високи лихви. След като вече веднъж не си си платил, кредиторите ти ще знаят, че рискът е по-голям и при нужда от пари, ще ти ги отпускат при по-висока лихва и при по-тежки условия. Това да не си платиш дълговете не е безплатен обяд. Последствията от една такава постъпка обричат бъдещето ти.

Имаме примери на страни, които са изпадали в подобна ситуация. Вземете Мексико  или някоя от страните в Латинска Америка или пък някоя от държавите в Източна Европа и Африка. Последствията за тях бяха такива, че всички необходими инвестиции в публичния сектор бяха реализирани на по-висока цена. С частния бизнес в тези държави бе същото.

Само страните – производителки на петрол могат да си позволят да живеят от собствените си ресурси. Останалите страни имат социални нужди, за които са необходими инвестиции и заеми от вън, а за тях се плаща висока цена.

Последен въпрос. Смятате ли, че еврозоната ще оцелее след тази криза?

Надявам се, че ще оцелее. Мисля, че цента на това да не оцелее ще е огромна за света като цяло. Америка има защо да се тревожи за развитието по този въпрос, защото случващото се в Европа има потенциал да причини много сериозна глобална рецесия. Мисля, че европейците ще направят онова, което е нужно. Но ме притеснява, че това им отнема толкова много време и че процесът по вземането на необходимите политически мерки е толкова тромав и бавен. Когато удължаваш агонията във времето и отлагаш вземането на решения, увеличаваш риска от допускането на грешки.

Според мен не бива да гледаме на датите като 23 октомври като на някакви фантастични дни в календара, след които всичко ще е перфектно и слънцето ще свети по-силно. Нищо такова няма да се случи след 23 октомври, но дати като нея могат да бъдат повратни точки, в които  международната общественост започва разрешаването проблема. Смятам, че предстои да се предприемат спешни мерки и да се работи над финансовата интеграция, защото това са необходими неща, за да може еврозоната да оцелее.  И аз се надявам, че ще започнем да виждаме това след 23 октомври.

***

Първата част на интервюто с професор Фернандо Фернандес може да прочетете тук.