Апокалиптичните прогнози за наближаващия край на българската нация се оказват силно преувеличени - актуалните данни сочат, че населението на България ще продължи да се топи, но не с толкова бързи темпове, както се смяташе досега.

Най-новите демографски прогнози на експертите от Европейската комисия очертават сравнително оптимистична картина за развитието на българската нация. През 2030 година българите вече няма да са сред петте най-силно застарели европейски народи, каквото е сегашното състояние. Последният доклад на Брюксел за застаряването на европейското население стига до още един положителен извод: България вече не е най-бързо смаляващата се нация в ЕС, пише Deutsche Welle.

Само допреди няколко години прогнозите на демографите сочеха, че към 2060 година страната ще е загубила близо 40 на сто от населението си. Актуалната прогноза за депопулацията на България в издадения наскоро Доклад за застаряването на европейското население е силно смекчена - към 2060 година населението на страната ще е намаляло с една четвърт спрямо 2010 година.

Значително по-тежко ще бъдат засегнати страни като Латвия и Литва, чието население ще намалее с близо 40 на сто. Сходна с българската ще е демографската съдба на Гърция, Португалия, Сърбия, Унгария и отчасти Австрия и Германия, които и през следващия половин век ще останат начело на класацията на най-силно застарелите европейски нации.

Още едно международно изследване стига до обнадеждаващи изводи за България - проучване на Световния фонд за мира, което изследва демографската, политическата, социалната и икономическата жизненост и дееспособност на държавите в света, поставя България на 46-о място, непосредствено след Финландия. За отбелязване е, че 14 от използваните в проучването показатели са пряко свързани с демографската ситуация.

Според изследването на Световния фонд за мира, най-сериозните спънки пред развитието на България са не тежката демографска ситуация, депопулацията и икономическата изостаналост, а състоянието на политическите елити, корупцията и социалното неравенство.

В оценките на демографите от Европейската комисия, които до голяма степен съвпадат с прогнозите и на Фонда за населението към ООН, няма и следа от апокалиптичните сценарии за наближаващия край на българската нация, които упорито са се загнездили в съзнанието на голяма част от българите.

Нещо повече: някои демографски показатели, като например данните за плодовитостта на жените във фертилна възраст, бележат слаба, но стабилна тенденция към нарастване и са на равнището на средните показатели за Европейския съюз. Проблемът е, че емиграцията значително снижава броя на българските майки, а демографска политика към насърчаване на майчинството на практика няма. И докато броят на новородените спада, непрекъснато нараства броят на хората, навлизащи в пенсионна възраст. Само през изминалата 2014 година НОИ е регистрирал над 100 000 „нови” пенсионери.

Сериозен проблем си остава и явлението „деца раждат деца“. По честота на забременяванията, абортите и ражданията сред момичета до 16 години България заема трето място след Мексико и Чили, сочат сравнителните изследвания.